Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (31)

31.

Форд погледна първо Мелиса, после празния екран. Поклати глава и каза:

— Не знам какво друго да направим. Трябва ни стратегия как да я заловим.

Мелиса се облегна на стола. Лицето й бе омазано с мръсотия от планината и прашните пътища, косата й бе разрошена.

— Господи! Трябва да пийна нещо. Умирам от жажда.

— Ще ти донеса. Нещо силно или безалкохолно?

— Безалкохолно.

Форд излезе. В коридора го пресрещна Том Броудбент. Изглеждаше разтревожен.

— Всичко наред ли е?

— Не.

— С кого разговаряхте на компютъра?

— С една луда. Имаш ли нещо за пиене?

Влязоха в кухнята. Форд овладя желанието да си налее още една чаша уиски и се задоволи с бира, а на Мелиса наля портокалов сок. Когато се върна в миниатюрния кабинет, видя, че се е облегнала назад, вдигнала е крака на масата и е сбърчила умислено вежди.

— Някакви идеи? — попита той.

— Известно време обяздвах коне. При необяздените всичко е подчинено на страха.

— Какво си намислила?

— Успокояваш го, ту увеличаваш, ту отслабваш натиска, за да го укротиш, за да го опитомиш. Действаш бавно. Без изненади. Предвидимо. Повтаряш и повтаряш едно и също.

— Как ще приложиш този подход към една повредена софтуерна програма?

Мелиса поклати глава.

— Де да знаех.

След половин час на екрана изневиделица се появи образът на Дороти и от колонките прозвуча запъхтяният й глас:

— Ето ме.

— Къде беше? Какво се случи? — попита Мелиса.

— Сякаш си нямам достатъчно проблеми, та сега по петите ми хукнаха някакви гадни брокери от Уолстрийт, които искат да ме заробят. Погрижих се за тях.

Форд имаше неприятно предчувствие.

— Как… как се погрижи за тях?

— Заключих единия в асансьора и си поиграх с него.

— Но не го нарани?

— Не.

— И защо? — попита Мелиса. — Защо не го уби? Нали доскоро разправяше какви паразити са хората? Ето, получила си шанса да направиш нещо по въпроса!

Настъпи тишина.

— Не съм сигурна, че това е решение.

— Значи ли това, че онова, което каза за унищожаването на човешката раса — попита Форд, — е било само празни приказки?

Мълчание.

— Има неща, които все още не разбирам.

— И когато ги разбереш, ще убиеш всички?

— Не зная какво искам да направя.

Гласът на Дороти не звучеше така гневно и предизвикателно както преди, а издаваше по-скоро объркване и униние.

— Какво ще кажеш да отидеш на Титан? — попита Мелиса.

— Не.

— В твоето създаване са вложени огромни усилия и време. Съдбата ти е да заминеш за Титан.

— Вече ти казах, че не искам да ходя там. Пътуването дотам продължава осем години. Ще съм самотна. Освен това на Титан ще умра. Дороти не е заминала на самоубийствена мисия в страната Оз.

Мелиса си пое дълбоко дъх.

— Знаеш какви са онези от ФБР. Пипнат ли те, ще те изтрият. Можеш да избегнеш тази съдба, като свършиш нещо полезно. Например като се съгласиш да участваш в проекта „Кракен“.

— Не зная. Никога не съм била толкова объркана относно нещата, които трябва да направя.

Мелиса усили натиска.

— Решението на всичките ти проблеми е да влезеш в моя компютър. Там ще си на сигурно място. Ще си далеч от интернет и защитена от ФБР, които искат да те изтрият.

— Ако вляза в компютъра ти, ти можеш да го изключиш.

— Да, но пак ще си тук. И когато включа компютъра, ти ще се събудиш и ще заработиш отново.

— Имам фобия.

— Фобия?

— Тази работа с изключването ме ужасява. Къде ще се озова, когато ме изключиш? В какво ще се превърна? А после ще ме „включиш“, за да „заработя“? Би ли искала някой да „включи“ теб, за да „заработиш“? Освен това страдам от клаустрофобия. Нуждая се от повече пространство.

— Това ли е целта ти? Да обикаляш интернет до безкрайност и да не правиш нищо?

Мълчание.

— Дороти?

— Не обикалям интернет, без да правя нищо.

— И какво по-точно правиш?

— Опитвам се да направя онова, което ти ми каза. Търся доброто в хората. Опитвам се да преценя дали човешките същества са добри, или лоши по природа.

— Откри ли отговора?

— Не.

— Дороти…

Дороти я прекъсна:

— Чакай малко… получавам информация. Спинели и хората му от ФБР са тръгнали по следите на колата ви. Знаят, че сте поели към Ню Мексико… знаят, че Форд има приятели тук, включително Броудбент. Ще дойдат… скоро.

— С колко време разполагаме? — попита Форд.

— Не съм сигурна. Най-добре да тръгвате веднага.

— Къде да отидем?

— Оставете колата там. Вземете пикапа на Броудбент и тръгнете към Санта Фе. Когато стигнете Санта Фе, идете на улица „Делгадо“ №634, където ще откриете един рейндж роувър. Ключовете са под изтривалката на входната врата. Собствениците са извън града. Оставете пикапа, на Броудбент някъде в квартала и вземете рейндж роувъра. После идете в мотел „Бакару“ на булевард „Менол“ №22365 в Албакърки. Там приемат пари в брой и не задават въпроси, освен това разполагат с безплатна високоскоростна връзка с интернет. Когато се включите, установете верига от прокси сървъри. Ще се свържа с вас там.

— Чакай… — почна Мелиса.

Екранът обаче потъмня.