Алекс Болдин
Към читателя

Има един прекрасен разказ на Николай Хайтов, където една сентенция е станала пословична сред българите: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!“ На мен тя много ми хареса и затова сега си задавам въпроса: „Дали това, което исках, съм успял да го направя?“ Още не съм си отговорил на тоя важен за мен въпрос, затова и реших да комплектувам следващия си сборник с разкази и да ви го представя за четене. Как ли ще ви хареса, драги читатели? Не зная. Дано съм успял!

Отново ще се позова на моя приятел, Красимир Бачков: „Не е важно как и какво пишеш, важното е да продължаваш да пишеш.“ Къде повече, къде по-малко, къде добре, къде не толкова добре… продължих да пиша. Вие сами ще прецените дали съм успял.

В последните дни се запознах с поезията на един много добър и не съвсем популярен поет, г-н Валери Станков. Поезията му така ми хареса, че реших да се пробвам и с писане на стихове. Чудех се как да озаглавя сборника, но след като написах първото си стихотворение от 40 години насам, реших да го озаглавя като стихотворението.

Премислях стиха цяла една нощ, но на сутринта нищо не можах да си спомня от онова, което мислех. „Карай!“ — казах си и започнах отначало. Важна беше идеята за стихотворението. Не след дълго си го прочетох на глас и възкликнах: „Получи се!“

„Хей, Алекс, ето че стана вече и поет! Глупости на търкалета, аз и поет! Няма такова нещо! Има само разкази, с които ще те помнят хората.“ Тая мисъл обаче не ме съблазни да сменя името на сборника. И то си остана така, поетическо.

Желая ви приятно четене, драги приятели!