Скот Бейкър
Правилото на знанието (55)

53.

Вашингтон, 2014 г.

Президентът на Съединените щати седеше зад бюрото си в Овалния кабинет. Взираше се в листа пред него, но умът му бе зает с друго. Току-що му се беше обадил университетски професор от Англия. Президентът бе очаквал обаждането, но въпреки това остана смутен. Не за първи път разговаряше с професор Ландъс, но знаеше, че този разговор няма да е последният, поне до края на мандата му. Да се каже, че президентът дължеше до голяма степен успеха си на професора, щеше да е подценяване. Повечето от ключовите решения, които бе взел през мандата си, се основаваха на важна информация, осигурена му от професора по същия този телефон.

Ландъс имаше необичайни познания за това, което предстоеше да се случи. Беше предупреждавал президента за катастрофи, преди те да настъпят, така че правителството да може да се подготви. Беше му разкривал мотивите на ключови съюзници или врагове и му бе съобщавал какви действия ще предприемат. Един ден дори се беше обадил небрежно сутринта да го посъветва да заложи няколко долара на „Патриотите“ в мача им срещу „Каролинските пантери“ за Суперкупата през 2004 г.

Цената на цялото това знание? Единствения път, когато президент Самюелс се срещна с професора, Ландъс го бе накарал да му обещае нещо. Да бъде честен. Да бъде честен и да остане честен. По онова време искането му се бе сторило любопитно. В края на краищата, той бе толкова честен, колкото можеше да бъде един политик, но едва по-късно, когато понесе товара на решения, променящи света, започна да разбира истинската тежест на обещанието си. Но трябваше да го спази. Как иначе?

— Ще станете президент в началото на 2013 г. — просто му бе казал Ландъс и той наистина стана, след ненавременното оттегляне на предишния лидер в средата на втория му мандат.

Но честността не беше единствената цена. Президентът бе осигурил и поддръжка на Обществото за световна историческа достоверност. Не точно финансова, но благодарение на нея никой не слухтеше и не разпитваше за Обществото и нещата, с които се занимава. Третият и непосредствен въпрос обаче беше споменат току-що от Ландъс. Ставаше въпрос за услуга. Професорът бе казал, че когато услугата бъде изпълнена, общуването помежду им ще престане.

Самюелс дължеше на Ландъс това, а и много повече. Той бе първият американец от испански произход, застанал начело на свободния свят. Целият политически пейзаж на американската политика се бе променил благодарение на помощта на професора. Президентът Самюелс дължеше това до голяма степен на Ландъс и беше човек на думата си. Така че нямаше да се дръпне.

Интеркомът избръмча и Самюелс нареди да въведат госта му. Вратата на Овалния кабинет се отвори и в помещението с решителни крачки влезе армейски генерал в пълна парадна униформа.

— Искали сте да ме видите, сър. — Беше твърдение, а не въпрос.

— Да, Джак. Искам една услуга в Афганистан.