Матю Арлидж
Куршум за двама (99)

99.

Стоеше в средата на стаята и оглеждаше разрухата около себе си. Опърпаните плакати и мебелите втора употреба вече ги нямаше — сега тук се въргаляха единствено боклуци, останали от бездомници и наркомани, обитавали временно сградата след западането й.

В тази стая имаше толкова спомени. Хубави, лоши, потресаващи. Всеки път, когато тази стая изникваше в съзнанието й, Хелън си спомняше страха си, смущението си, усещането за безпомощност, докато лежеше неподвижна и слушаше как изнасилват сестра й на долното легло. Спомените я понесоха във вихрушката си. Като дете бе толкова безсилна, толкова безпомощна, толкова дълго време, че се чувстваше крайно нелепо да стои тук сега като зряла жена — зряла жена с пистолет в ръка. Колко лесно би могла да помогне на тогавашното си „аз“. Да въдвори ред, да облекчи страданието, да раздаде правосъдие. Може би всичко това би могло да бъде избегнато, ако някой — който и да е — бе чул виковете й за помощ.

Двуетажното легло бе избутано в най-далечния ъгъл. Там вече нямаше нищо освен един оръфан плакат на Бритни Спиърс, наскоро надраскан с флумастер. Хелън прекоси стаята и свали плаката от стената. Прокара длан по грубата мазилка зад него и откри онова, което търсеше. Дж. Х. Нейните инициали. Беше ги издълбала в стената с пергел преди толкова много години. Те бяха знак за ужасната безнадеждност на детството й — оставила ги бе с надеждата, че те ще оцелеят, дори и тя да не успее.

В ума й нахлуха мрачни мисли и тя побърза да се махне от спалнята. Влезе в другата спалня, после в зловонната кухня и в плесенясалата всекидневна. Но вече й беше ясно, че там нямаше нищо за нея. Беше толкова сигурна, че идването й тук ще даде резултат, а остана с празни ръце.

Това щеше да е последният път, когато виждаше това място. Тя спря за момент и огледа наоколо. Странно как никога не бяха имали проблем да дават апартамента под наем въпреки случилото се онази нощ. Когато си беден, не можеш да си позволиш да си гнуслив или суеверен. Само седмица по-късно тук се нанесе ново семейство. И бавно, с течение на годините, този дом се бе протрил и разкъсал, докато накрая той бе станал годен единствено за животни. Подобаващ край, може би.

Хелън побърза да се отдалечи от жилищния блок, а намръщеният охранител затътри обратно крака към изстиналия си чай. Тя поседя известно време на мотоциклета си, обмисляйки следващия си ход. Имаше силна интуиция и винаги й се доверяваше, но този път удари на камък. Нямаше друг избор, освен да провери всички останали възможности.

Включи телефона си и силно се обезпокои от броя на пропуснатите обаждания. Тревогата й премина в смразяващ ужас, когато прослуша първото от многото съобщения, оставени от детектив Бриджис.

Марк и Чарли бяха изчезнали.