Матю Арлидж
Куршум за двама (91)

91.

Раната на Чарли се оказа повърхностна, но тъй като чакаше бебе, лекарите я задържаха по-дълго от обичайното, за да следят състоянието й. В резултат на това почти цялото управление вече знаеше за бременността й. Щом прекрачи прага на стаята за разследване, колегите й от екипа я наобиколиха — разпитваха я как се чувства, предлагаха й да се прибере у дома, но Чарли бе твърдо решена да остане, за да помага.

Всички бяха впечатлени от стоицизма й, но Чарли всъщност бе много разстроена от нападението на Танер. Мислеше единствено за бебето, което така неразумно бе изложила на опасност. С какви очи щеше да погледне Стив, ако беше загубила детето, за което и двамата копнееха толкова отдавна? Сега искаше само да си отиде у дома, да се сгуши до Стив и хубаво да се наплаче. Но Чарли знаеше, че полицията все още бе място със силно женомразки настроения и че всяка проява на слабост от страна на жена — независимо колко основателна — нямаше да бъде пропусната от колегите й мъже. Щяха да я заклеймят като слабата брънка във веригата и да получи съответното отношение. И бог да ти е на помощ, ако поставиш бебетата преди работата. Веднъж щом те нарочат за домакинята квачка — и те отписват. Ако поискаш удължаване на отпуска по майчинство или съкращаване на работния ден, по-добре да подадеш молба за прехвърляне в администрацията. Никой не обича домакини на половин работен ден на фронтовата линия. Нямаше място за сантименталности — всичко или нищо. Ето защо всички уважаваха Хелън Грейс — защото тя никога не отсъстваше от работа и бе идеалният полицай от женски пол. Правеше нещата ужасно трудни за останалите, вдигаше летвата твърде високо, но… това беше положението. Затова Чарли остана. Макар че бе разтърсена до мозъка на костите си, тя нямаше да позволи на другите да я отпишат, не и след огромните й усилия да стигне дотук.

Марк стоеше настрана и чакаше тълпата да се разпръсне; едва след това прекоси залата и прегърна Чарли. Тя знаеше защо той пазеше дистанция — тук имаше хора, изпълнени със съмнения, хора, на които им трябваше време, за да му повярват отново, така че той нямаше интерес да застава в началото на опашката. Майната им, помисли си Чарли и остана в мечешката прегръдка на Марк по-дълго от необходимото. Искаше да накара останалите от екипа да се замислят. А може би част от нейната праведност щеше да се предаде на него и да ускори процеса му на възстановяване.

Скоро щеше да им се наложи да забравят подозренията си относно Марк и да зарежат злонамерените намеци — Микъри бе проговорила. Чарли не биваше да знае това, разбира се, но стените имаха уши, а Микъри почти не бе напускала медицинския изолатор от момента на появата си в управлението. Изолаторът бе станал нейното убежище, там провеждаше всичките си разговори с „Антикорупция“. Чарли имаше достатъчно приятелки сред отегчените клюкарки, които трябваше да наглеждат Микъри. Те веднага споделяха чутото и така бе плъзнала мълвата за романтична връзка между Микъри и Уитакър, започнала, след като той използвал професионалните й услуги. Дали все още са спели заедно и след започването на убийствата? И кой от двамата бе измислил плана им да забогатеят? Всъщност нямаше значение. Името на Марк щеше да бъде изчистено — ето това имаше значение.

Оставаше големият въпрос — как щеше да се държи Марк в присъствието на Хелън. Ако те успееха да намерят начин да се разбират, реабилитирането му беше сигурно. Ако не успееха — на Марк нямаше да му е лесно.

 

 

Точно тогава пристигна Хелън. Не даде вид, че е забелязала завръщането на Марк, и веднага събра всички, за да разпредели задачите.

— Сега вече знаем, че Санди Мортен е получил сърдечен удар — започна тя. — Не е бил ранен от нашата заподозряна; просто организмът му не е могъл да се справи с обстоятелствата. В момента е в интензивно отделение и се бори за живота си, но е имал късмет, колкото и странно да звучи. Ако онези момчета не го бяха открили навреме, щяхме да имаме още един труп. Лекарите смятат, че ще се възстанови. Какво ни говори това?

— Че той не е бил част от плана — отвърна детектив Бриджис.

— Точно така. Тя е пощадила Микъри и Мортен. Изобщо не е имала намерение да ги убива. Малка шегичка от нейна страна. Нейният начин да раздвижи играта.

Хелън огледа хората от екипа си и със задоволство забеляза гнева им, примесен с решителност. Полицаите мразят да ги предизвикват.

— Е, време е да настъпим газта и да я изпреварим поне веднъж. От първостепенна важност е да открием Стефани Байнс. Очевидно тя е следващата жертва и аз не искам смъртта й да тежи на нашата съвест. Чарли, можеш ли да координираш действията в тази насока? Разполагай се с наличните ни ресурси по своя преценка, но трябва да я открием. Марк, искам да се заемеш с издирването на Луиз Танер. Изключително опасна, изпитва особена ненавист към мен и вече направи опит да убие един от нас. Така че си избери двама души и се хващай за работа.

Марк кимна; погледите на всички бяха насочени към него. Играеше ролята си съвършено — открит, решителен, без следа от смущение. Полагаше нечовешко старание — за колегите си, за външния си вид (е, все още изглеждаше като парцал, но беше спретнат и трезвен), за нея. Хелън изпита огромна благодарност към него и се зарадва, че е решил да й се довери още веднъж.

Екипът кипеше от ентусиазъм. Сега, когато Хелън изпълняваше длъжността „началник на управлението“, подчинените й бяха още по-нахъсани да спечелят одобрението й, а наоколо витаеше усещането, че човекът — независимо дали мъж, или жена — който спипаше убийцата, имаше най-големи шансове да наследи Хелън като детектив инспектор. Затова всички удвоиха усилията си, надушили перспективата за слава.

Хелън се оттегли на спокойствие в кабинета на Уитакър. Макар че в момента той бе отстранен от работа и на практика никога нямаше да се завърне в това управление, това все още бе неговият кабинет. Затова Хелън реши да не сяда на стола му засега и остана права до бюрото, докато за пореден път разлистваше папката, която бе откраднала.

Тя набра телефонния номер на социалните служби и минута по-късно получи адреса, който й трябваше.

 

 

Хората от екипа й бяха навън по следите на Байнс и Танер, така че Хелън разполагаше с няколко часа отсрочка. Но и те нямаше да й стигнат, чакаше я дълъг път, така че се качи на мотоциклета и потегли веднага. По магистрала M25 я очакваше обичайното задръстване и тя изпита облекчение, когато намери пролука и ускори по M11 в източна посока. После се отклони по A11 за Норфолк. Следвайки табелите за Бери Сейнт Едмъндс, Хелън се озова сякаш на непозната територия. С приближаването на крайната точка в пътуването си осъзна, че се чувства неспокойна. Това място будеше в нея неприятни усещания и завръщането й там бе като да отвориш кутията на Пандора.

Хубавата къща имаше еркерни прозорци и добре поддържана градина. Технически погледнато представляваше пансион, но изглеждаше много по-уютна. Местните я заобикаляха, но всеки случаен минувач би я взел за приятно и гостоприемно местенце.

Хелън се бе обадила предварително, затова веднага я отведоха при управителя. Тя се легитимира, показа най-новата снимка и уверено издекламира измислената си история. Предварително знаеше, че нямаше големи шансове за успех, но въпреки това се почувства разочарована, когато управителят й каза, че никой не е виждал Сюзън Кук от около година. Тя така и не успяла да се приспособи, сподели той, и никога не проявила интерес да се включи в програмите им. Те, естествено, уведомили пробационната служба след изчезването й, но заради съкращенията и непрекъснатите реорганизации вечно попадали на различен служител по телефона и така нейният случай потънал в забвение.

— Ще ни се да можехме да направим нещо повече, но такива са ни възможностите. И бездруго имаме предостатъчно работа — заключи управителят.

— Разбирам, трудно е. Разкажете ми малко повече за Сюзън. С какво се занимаваше, когато беше тук? Имаше ли приятели? Някой по-близък, с когото да е споделяла лични неща?

— Не бих казал. Почти не се включваше в общи занимания. Предпочиташе уединението. Предимно спортуваше. Имаше много добро телосложение, мускулеста, атлетична. Часове наред тренираше бодибилдинг, а когато не беше във фитнес залата, помагаше навън. Разправят, че била по-силна от повечето мъже.

— Как точно помагаше?

— В горско стопанство „Третфорд“. Намира се само на няколко километра оттук и всяка година позволяваме на нашите обитатели да помагат в лятното прочистване, ако желаят. Това се върши под строг надзор, естествено, заради огнестрелното оръжие, но има хора, на които им харесва — тежък физически труд, но получаваш цял ден навън, на свеж въздух.

— Как така?

— В „Третфорд“ има предимно червен елен. Застрелват ги рано сутринта, обикновено в отдалечени райони на гората. Там е непроходимо за превозни средства, така че са нужни доброволци, които да влачат животните до най-близката пътека, откъдето ги товарят.

— Как?

— С хамут за елени. Връзваш заедно краката на елена, после пристягаш брезентов колан около свръзката. Коланът се прикрепя към хамут — нещо като сбруите за алпинисти — който се поставя около раменете. Така влачиш елена след себе си. Много по-лесно, отколкото да се опитваш да го носиш.

Още едно парченце от пъзела бе отишло на точното място.