Матю Арлидж
Куршум за двама (82)

82.

Хана Микъри никога не бе гризала ноктите си. Но сега ноктите й бяха изгризани до кръв. Каква ирония. Много от пациентите й скубеха косите си и гризяха ноктите си, а нейната работа бе да ги превръща в разумни и стабилни личности. А в момента самата тя представляваше развалина, която бръщолевеше несвързано и бе изгубила чувството си за самоконтрол.

Къде беше Грейс? Това чакане я измъчваше. Когато сключи сделка с похитителката си, всичко звучеше толкова просто. За да получи свободата си, трябваше да изпълни задачата. Усмихна се тъжно при мисълта, че в кратките опияняващи моменти след споразумението бе получила мимолетно видение за живот отвъд страха и отчаянието. Живот, в който тя би могла да използва удачно ужасното си преживяване, и по-специално възстановяването си от него. За да помага на другите. За да помогне на себе си.

Сега това й звучеше глупаво. Хилав полет на въображението, плод на разстроеното й съзнание. Може би нямаше да успее да се види с Грейс? Може би щеше да се провали? Мъките й продължаваха.

И тогава внезапно Хелън се появи в стаята. Микъри изпадна в еуфория, въпреки че Грейс видимо се стресна от външния й вид. Опита се да си придаде състрадателно изражение, но Микъри се почувства като екзотично, противно създание, изложено на показ в клетката на влечугите.

Хелън от своя страна бе потресена от гледката. Хладнокръвната и самоуверена Микъри сега изглеждаше като онези луди лелички, които срещаш ежедневно в благотворителните кухни. Бездомни жени, толкова очукани от живота, че приличаха на душевноболни.

— Не я искам тук — отсече Микъри и хвърли обвинителен поглед към Чарли.

— Детектив Брукс трябва да присъства по протокол…

— Не може да остане тук. Моля те.

Очите й се насълзиха, а в тона й се долавяше отчаяние. Цялото й тяло се тресеше. Хелън кимна на Чарли и тя незабавно напусна стаята.

— Какво се случи с теб, Хана? В състояние ли си да ми кажеш?

— Знаеш какво се случи с мен.

— Мога да предположа, но искам да го чуя от теб.

Микъри поклати глава и сведе поглед към пода.

— Ти не си арестувана и аз нямам никакво намерение да повдигам обвинение срещу теб за неща, които си била принудена да извършиш. Ако си убила Санди… тогава ми кажи къде…

— Санди не е мъртъв — прекъсна я Микъри, — поне доколкото аз знам. Аз не съм му причинявала нищо.

— А къде е той? Ако можем да му изпратим помощ…

— Не знам. Бяхме в метален контейнер, товарен контейнер долу до доковете, предполагам. Усещах миризмата на морето, докато ме влачеха навън.

— Кой те влачеше?

— Тя. Катрин.

— Нека изясним това. Тя те измъкна навън лично и те пощади, въпреки факта, че Санди е бил жив и здрав.

Микъри кимна.

— Пистолетът беше празен. Тя изобщо не е възнамерявала да убива когото и да било от нас. Всичко е било една голяма шибана шега.

Хелън се облегна на стола си и се опита да проумее чутото.

— Защо, Хана? Защо те пощади?

— Защото искаше да ти предам съобщение.

— Съобщение?

— Трябваше да се свържа с Брукс, но да говоря с теб. Само с теб.

— И какво е съобщението.

— Поздравления.

Хелън мълчеше и чакаше да чуе още, но Хана не каза нищо повече.

— Това ли е всичко?

Микъри кимна.

— Поздравления — повтори тя. Няма начин да сгреши в предаването на това съобщение, помисли си Хелън.

— Какво означава това? — Въпросът на Хана Микъри звучеше отчаяно. Сякаш отговорът на Хелън би могъл да осмисли ужасните й преживявания.

— Означава, че сме все по-близо до убийцата.

— Коя е тя?

Хелън замълча. Какво да й каже?

— Не съм сигурна, Хана. Все още не.

Хана изсумтя — изглеждаше крайно объркана.

— И какво се очаква от мен да правя, докато вие си играете на стражари и апаши?

— Можем да ти предложим сигурно място, където да отседнеш, както и лична охрана, ако това е…

— Не си правете труда.

— Говоря сериозно, Хана, можем да се погриж…

— Мислиш, че нещо може да я спре? Тя няма да се предаде. Тя ще победи. Нима не разбираш?

Очите на Микъри мятаха искри. Изглеждаше напълно обезумяла.

— Нека извикам лекар, Хана. Наистина смятам, че…

— Надявам се да спиш спокойно нощем.

Микъри сграбчи ръката й и я стисна силно.

— Каквото и да си направила, надявам се да спиш спокойно нощем.

 

 

Хелън прекъсна разговора им и излезе да потърси дежурния лекар на управлението. Думите на Микъри все още кънтяха в ушите й. Пророчески думи, злокобни. Хелън бе толкова погълната от мислите си, че не чу веднага как някой я вика по име.

Уитакър. Трябваше да го предвиди. Хелън мислено се нахока за това, че не бе подготвила предварителен план за действие в тази деликатна ситуация.

— Как е тя? Успя ли да измъкнеш нещо от нея?

Говореше с делови тон, но Хелън усещаше напрежението му. Той бе добър политик и добър актьор, но сега губеше почва под краката си. Нямаше никаква представа в какво състояние бе Микъри и какво говореше. Тя можеше да разруши кариерата му само с две изречения.

— В лошо физическо състояние е, сър. Но се държи и оказва съдействие.

— Добре, много добре. — Не особено убедително, помисли си Хелън.

— А адвокатът? — продължи Уитакър. — Той…?

— В момента не сме сигурни. Напълно възможно е да е оставила и двамата живи.

Това видимо го разстрои.

— Е, дръж ме в течение. Няма да можем да държим капака на тенджерата затворен още дълго, така че…

Тръгна, без да довърши изречението си. А сега накъде? Хелън знаеше, че няма голям избор. В управлението не беше лесно да се намери сигурно място, където да говори спокойно. Но зад контейнерите за боклук на лавката имаше едно такова местенце. Именно от там тя се обади на отдел „Антикорупция“.

 

 

— Това, което ще ви кажа сега, не трябва да излиза извън стените на тази стая, ясно ли е?

Хелън се бе върнала в стаята на разследването. Чарли, Бриджис, Граундс, Сандерсън, Макандрю — всички бяха извикани на брифинг и слушаха напрегнати, в очакване. Всички кимнаха в унисон след въпроса на Хелън и зачакаха.

— До този момент нашата убийца е атакувала пет двойки. Всяка от тях е свързана с мен по някакъв начин.

Тя видя реакцията на екипа, но никой не посмя да я прекъсне в това й настроение, така че Хелън продължи:

— Мари и Ана Стори. Спасих ги от уличните банди. Бен Холанд, роден като Джеймс Хокър, щеше да бъде убит от обезумелия си баща, но аз се намесих и го предотвратих. Мартина, нашата проститутка, всъщност бе Мати Армстронг, момче на повикване, което беше измъчвано и изнасилвано, докато аз и колегите ми не го спасихме.

Приглушен шепот от страна на екипа.

— Даян Андерсън, тогава бременна с Ейми, била в един от автомобилите от верижна катастрофа до Портсмут. По онова време с Луиз Танер работехме в „Пътна полиция“ и спасихме нея и нероденото й бебе — Ейми. Даян го е премълчала, защото тогава не е пътувала със съпруга си… но сега го призна.

— А Микъри? — Най-после някой се осмели да зададе въпрос. Макандрю.

— Микъри и Санди бяха бонус. Малка шега за наша и тяхна сметка. Убийцата очевидно е смятала, че не напредваме достатъчно бързо, и е решила да ни изпрати послание. Микъри е била освободена с условието да ме издири и да ми предаде следното съобщение: „Поздравления“.

Думата увисна тежко във въздуха. Никой не се осмели да коментира.

— Получавала съм официални полицейски похвали за всички споменати случаи, с изключение на един. Нашата убийца целенасочено е избирала хора, на които съм помагала, и се е постарала да ги унищожи. За нея няма значение дали те ще убият, или ще бъдат убити. И в двата случая са унищожени. Тя се наслаждава на тази неизвестност, така цялото шоу добива елемент на изненада.

Очакваният въпрос бе „Кой е убиецът?“, затова Хелън се впечатли от реакцията на Чарли:

— Получавала ли си някакви други похвали?

Поредна вълна от приглушени коментари, после Хелън отговори:

— Да, една. Млада австралийска барманка на име Стефани Байнс. Работеше в един бар в Саутхамптън. Била свидетел на престрелка близо до доковете и решила да даде показания. После се бяха опитали да я убият. Ние я защитихме, а арестите, които направихме, спомогнаха за изпращането на цяла улична банда в затвора. Вече изпратих униформени полицаи на последния й известен адрес, но искам двама от вас да се заемат с това незабавно. Не ти, Чарли.

Чарли седна обратно на стола си, а Хелън избра други двама от екипа. После Хелън я дръпна настрана.

— Искам да направиш нещо друго за мен и искам да го направиш възможно най-дискретно и внимателно. Разбра ли?

Чарли кимна.

— Луиз Танер работеше с мен в деня, когато измъкнахме пострадалите от катастрофиралия автобус.

Хелън се поколеба за кратко — дали постъпваше правилно? — после продължи:

— Тя… тя не успя да се справи добре с последствията. Така и не се завърна на пълен работен ден, а малко по-късно изчезна напълно от полезрението ни. Искам да откриеш всичко възможно за нея — къде е била, какво е правила, а после да докладваш на мен и само на мен, ясно ли е?

— Разбира се, шефе. Веднага се заемам.

— Но преди да тръгнеш, искам да си поговорим за нещо друго. Скоро ще бъдем въвлечени в колосална каша и аз искам да ми помогнеш да се справим с нея.

— Какво имаш предвид?

— Марк е невинен. Той не ни е предал.

Чарли я погледна с широко отворени очи. Бе провалила живота му, а всъщност грешеше?

— Знам обаче кой ни е предал. И това ще разтърси цялото управление. Имам нужда от теб, за да запазим спокойствието и концентрацията на екипа. Корупцията си е корупция, но ние имаме убиец за залавяне. Каквото и да се случва тук, аз искам ние да продължим напред, докато не свършим работата си. Мога ли да разчитам на теб?

— Напълно.

И Хелън й вярваше. Това разследване бе истински кошмар, а най-лошото предстоеше. Но Чарли бе доказала себе си дотук и Хелън се радваше, че можеше да разчита на нея докрай.

И точно поради тази причина се чувстваше толкова зле, че в момента я заблуждаваше целенасочено.