Метаданни
Данни
- Серия
- Хелън Грейс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eeny Meeny, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Лазарова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Матю Арлидж
Заглавие: Куршум за двама
Преводач: Калина Лазарова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 26.03.2015
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1437-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4373
История
- —Добавяне
79.
Тази жена щеше ли някога да спре да им се присмива? Микъри и Мортен бяха петата отвлечена двойка, а убийцата все още не бе направила и един погрешен ход. Сандерсън, Граундс и Макандрю проведоха усърдни разпити от къща на къща с надеждата да открият свидетел на последното отвличане. Уитакър им предостави допълнителна група униформени полицаи, но полза нямаше. Чарли и Бриджис прекараха деня в дома на семейство Мортен, ръководейки огледа на местопрестъплението, но там не бяха открити никакви улики, нито прашинка. Тримата очевидно бяха пили шампанско — две високи чаши със следи от приспивателно лежаха на пода, а върху масичката за кафе бе открит отпечатък от още една, но третата чаша и бутилката бяха изчезнали. Чарли получи гневно обаждане от Уитакър и бе принудена да признае, че нямаха никакъв напредък.
Дързостта да го извърши в дома на жертвата… Нима убийцата беше недосегаема? Нещата започваха да изглеждат точно такива. Къщата на Мортен жужеше от шум и стрес — циркът на криминалистите бе пристигнал в града, а в периферията се мотаеше съпругата на Санди — Шийла, която отказваше да отседне при приятели, защото несъмнено си мислеше, че присъствието й, или поне отказът й да напусне семейния дом, щеше някак да гарантира завръщането на съпруга й невредим у дома. Нямаше да се случи и Чарли го знаеше, макар че нямаше право да го каже на съпругата. Санди щеше да се завърне в чувал за трупове или като психически травмирана развалина, издаваща нечленоразделни звуци. Цялата атмосфера бе потискаща и когато я връхлетя поредният пристъп на гадене, Чарли изхвърча навън.
Повърна тъкмо когато успя да се скрие от чужди погледи. Върна обратно закуската си. Гадеше й се непрекъснато, през целия ден. Имаше нещо необяснимо и тревожно относно създаването на нов живот в този мрачен свят. Двамата със Стив с такова нетърпение очакваха този момент, а сега Чарли се раздираше от колебания. Какво право имаше тя да въвлече едно бебе във всичко това? Когато наоколо имаше толкова много насилие, жестокост и злоба. Тази крайно потискаща мисъл накара Чарли да повърне още веднъж.
Докато бършеше устата си, телефонът й звънна. Жизнерадостно и неуместно. Тя побърза да приеме обаждането.
— Чарлийн Брукс.
— Помогни ми.
— Кой се обажда?
Последва дълго мълчание, после мъчително вдишване, сякаш човекът отсреща събираше сетни сили, за да говори.
— Обажда се… Хана Микъри.
Чарли рязко се изправи. Определено звучеше като нея. Възможно ли беше?
— Къде си, Хана?
— Пред закусвалня „Пожарната“ на „Сътън стрийт“. Ела веднага, моля те.
И след това затвори.
Чарли пристигна на адреса за броени минути. Бриджис, Сандерсън и Граундс вече пътуваха натам от управлението, следвани от подкрепление. Всички съзнаваха ясно, че това можеше да се окаже капан. Но бременна или не, Чарли възнамеряваше да влезе в него. Когато наближиха „Сътън стрийт“, изключиха сигналните полицейски лампи, а подкреплението, както обикновено, дискретно зае позиция за наблюдение от разстояние.
Микъри се подпираше на стената, сякаш едва стоеше на краката си. Косата й бе сплъстена, червеното й палто злокобно подчертаваше смъртнобледата й кожа. Чарли бе шокирана от преобразяването й. Тя хукна към нея, а очите й се стрелкаха наляво-надясно за потенциална опасност. Странно, но сега, когато бе лице в лице с Микъри, се чувстваше много по-уязвима, отколкото бе очаквала. В съзнанието й проблясваха образи на бебето, което растеше в нея, но тя старателно ги отблъскваше. Сега трябваше да се концентрира.
Микъри се срути в ръцете й. Чарли я държа известно време, докато я огледа. Жената представляваше жалка гледка. Колко дълго бе държана в плен, за да стигне до това състояние?!?
Чарли се обади за линейка и докато чакаха пристигането й, се опита да измъкне информация от измършавялата психотерапевтка. Но Микъри не искаше да говори с нея. Сякаш следваше инструкции и бе твърдо решена да ги спазва до последната буквичка. Микъри, толкова наперена преди, сега изглеждаше уплашена.
— Грейс. — Тихият й глас трепереше.
— Моля?
— Ще говоря единствено с Хелън Грейс.
И разговорът им приключи.