Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eeny Meeny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Куршум за двама

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 26.03.2015

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1437-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4373

История

  1. —Добавяне

79.

Тази жена щеше ли някога да спре да им се присмива? Микъри и Мортен бяха петата отвлечена двойка, а убийцата все още не бе направила и един погрешен ход. Сандерсън, Граундс и Макандрю проведоха усърдни разпити от къща на къща с надеждата да открият свидетел на последното отвличане. Уитакър им предостави допълнителна група униформени полицаи, но полза нямаше. Чарли и Бриджис прекараха деня в дома на семейство Мортен, ръководейки огледа на местопрестъплението, но там не бяха открити никакви улики, нито прашинка. Тримата очевидно бяха пили шампанско — две високи чаши със следи от приспивателно лежаха на пода, а върху масичката за кафе бе открит отпечатък от още една, но третата чаша и бутилката бяха изчезнали. Чарли получи гневно обаждане от Уитакър и бе принудена да признае, че нямаха никакъв напредък.

Дързостта да го извърши в дома на жертвата… Нима убийцата беше недосегаема? Нещата започваха да изглеждат точно такива. Къщата на Мортен жужеше от шум и стрес — циркът на криминалистите бе пристигнал в града, а в периферията се мотаеше съпругата на Санди — Шийла, която отказваше да отседне при приятели, защото несъмнено си мислеше, че присъствието й, или поне отказът й да напусне семейния дом, щеше някак да гарантира завръщането на съпруга й невредим у дома. Нямаше да се случи и Чарли го знаеше, макар че нямаше право да го каже на съпругата. Санди щеше да се завърне в чувал за трупове или като психически травмирана развалина, издаваща нечленоразделни звуци. Цялата атмосфера бе потискаща и когато я връхлетя поредният пристъп на гадене, Чарли изхвърча навън.

Повърна тъкмо когато успя да се скрие от чужди погледи. Върна обратно закуската си. Гадеше й се непрекъснато, през целия ден. Имаше нещо необяснимо и тревожно относно създаването на нов живот в този мрачен свят. Двамата със Стив с такова нетърпение очакваха този момент, а сега Чарли се раздираше от колебания. Какво право имаше тя да въвлече едно бебе във всичко това? Когато наоколо имаше толкова много насилие, жестокост и злоба. Тази крайно потискаща мисъл накара Чарли да повърне още веднъж.

Докато бършеше устата си, телефонът й звънна. Жизнерадостно и неуместно. Тя побърза да приеме обаждането.

— Чарлийн Брукс.

— Помогни ми.

— Кой се обажда?

Последва дълго мълчание, после мъчително вдишване, сякаш човекът отсреща събираше сетни сили, за да говори.

— Обажда се… Хана Микъри.

Чарли рязко се изправи. Определено звучеше като нея. Възможно ли беше?

— Къде си, Хана?

— Пред закусвалня „Пожарната“ на „Сътън стрийт“. Ела веднага, моля те.

И след това затвори.

Чарли пристигна на адреса за броени минути. Бриджис, Сандерсън и Граундс вече пътуваха натам от управлението, следвани от подкрепление. Всички съзнаваха ясно, че това можеше да се окаже капан. Но бременна или не, Чарли възнамеряваше да влезе в него. Когато наближиха „Сътън стрийт“, изключиха сигналните полицейски лампи, а подкреплението, както обикновено, дискретно зае позиция за наблюдение от разстояние.

Микъри се подпираше на стената, сякаш едва стоеше на краката си. Косата й бе сплъстена, червеното й палто злокобно подчертаваше смъртнобледата й кожа. Чарли бе шокирана от преобразяването й. Тя хукна към нея, а очите й се стрелкаха наляво-надясно за потенциална опасност. Странно, но сега, когато бе лице в лице с Микъри, се чувстваше много по-уязвима, отколкото бе очаквала. В съзнанието й проблясваха образи на бебето, което растеше в нея, но тя старателно ги отблъскваше. Сега трябваше да се концентрира.

Микъри се срути в ръцете й. Чарли я държа известно време, докато я огледа. Жената представляваше жалка гледка. Колко дълго бе държана в плен, за да стигне до това състояние?!?

Чарли се обади за линейка и докато чакаха пристигането й, се опита да измъкне информация от измършавялата психотерапевтка. Но Микъри не искаше да говори с нея. Сякаш следваше инструкции и бе твърдо решена да ги спазва до последната буквичка. Микъри, толкова наперена преди, сега изглеждаше уплашена.

— Грейс. — Тихият й глас трепереше.

— Моля?

— Ще говоря единствено с Хелън Грейс.

И разговорът им приключи.