Матю Арлидж
Куршум за двама (76)

76.

Вече нямаше връщане назад. Сделката беше сключена. И трябваше да я изпълнят, независимо дали им харесваше, или не.

Когато Микъри отвори лявата си ръка с пълното съзнание, че е празна, Санди се строполи на земята и изстена. Микъри го наблюдаваше, обзета от силни емоции. Отчасти радост, отчасти ужас, но най-вече… облекчение. Тя щеше да живее.

Малко по-късно Санди започна да се моли. Каза й, че не е говорел сериозно, че всичко това било лудост, че трябва да се подкрепят и да не й позволяват да спечели.

— Какво щеше да направиш ти, ако бе спечелил? Щеше ли да ме пощадиш? — бе отговорът на Микъри.

Санди не можа да отговори, което бе повече от красноречиво. Щеше да натисне спусъка и да спаси собствената си кожа. Дълбоко в себе си той бе егоистично копеле.

— Моля те, Хана. Имам съпруга. Имам две дъщери. Познаваш ги лично. Моля те, не им причинявай това.

— Нямаме друг избор, Санди.

— Разбира се, че имаме. Винаги имаме избор.

— Да умрем от глад? Това ли искаш?

— Може да успеем да се измъкнем. Да разбием вратата…

— За бога, Санди, не влошавай нещата. Няма изход. Няма начин да се измъкнем. Това е. Нямаме друг избор.

Тогава той започна да рони сълзи. Но Микъри не трепна. Ако Санди бе спечелил, тя вече щеше да е мъртва, несъмнено. В гърдите й внезапно се надигна омраза — как смееше да моли за милост, на каквато самият той не бе способен — и докато протягаше ръце към нея, тя рязко го отблъсна. Той се препъна и падна тежко върху мръсния метален под.

— Умолявам те, Хана, не го прави, моля те…

Ала Микъри вече държеше пистолета. Никога досега не бе използвала огнестрелно оръжие, дори не си бе помисляла да нарани някого, но се чувстваше спокойна и уверена, докато се приготвяше да екзекутира човек, когото някога бе наричала приятел.

— Много съжалявам, Санди.

И натисна спусъка.

Цък.

Празно гнездо. Мамка му. Санди, който секунди по-рано диво размахваше ръце пред себе си в напразни усилия да се предпази от предстоящата болка, застина. После започна да се изправя на крака.

Цък. Цък.

Още две празни гнезда. Санди се втурна към нея.

Цък. Цък. Той се хвърли напред и изби хладното оръжие от ръцете й. Микъри полетя назад и удари главата си в твърдия под. Когато погледна нагоре, Санди стискаше пистолета в ръка. Микъри очакваше да види омраза в погледа му, ала по лицето му се четеше единствено изумление.

— Празен е. Шибаният пистолет е празен — каза той и й го подхвърли.

Какво точно беше казал? Мозъкът й не успяваше да обработи неочаквания развой на събитията. Но Санди беше прав. В пълнителя нямаше патрон. И изобщо не бе имало.

От лявата й страна се разнесе рев и Микъри подскочи от уплаха. Ала това бе просто Санди, който се търкаляше по пода и се смееше през сълзи. Изглеждаше като луд. Луд от щастие. Каква дяволски добра шега се бе оказало всичко. Микъри изпищя. Гърлен писък, смразяващ кръвта. Дълъг, мощен и мъчителен. И всичко това за нищо. Тя ги бе измамила, превърна ги в животни, а после лиши Микъри от заслужената победа. Това бе в разрез с правилата на играта. Не беше честно. Тя трябваше да живее. Тя искаше да живее.

Микъри коленичи на пода; усещаше как енергията й се изцежда от тялото й. Бе победена, пречупена. Зловещият подигравателен смях на Санди кънтеше като погребален камбанен звън.