Матю Арлидж
Куршум за двама (67)

67.

— Съжалявам. Не трябваше да ти говоря така. Не исках да кажа това, не исках да те нараня и съжалявам, че го направих.

Думите се изливаха от нея като поток и Джейк прие извинението й благосклонно, давайки й прошката си с леко кимане на главата. Когато се появи на вратата, той се замисли дали да я пусне, но след кратко колебание омекна. Лесно е да си кажеш по принцип, че ще изхвърлиш някого от живота си, но когато същият този някой се появи на прага ти и те моли за помощ, е трудно да го отпратиш.

— Можем ли да се върнем към нормалните си взаимоотношения?

Казано направо, но искрено, и точно в този момент Джейк си даде сметка, че всеки си има своя собствена представа за „нормално“ и представата на всеки човек изглежда странна и сбъркана за останалите. Не беше прав да я съди толкова прибързано, въпреки че гневът и обидите й бяха безпочвени и груби. Тя очевидно бе страдала — незнайно кога или защо — и ако неговите услуги й помагаха да се чувства по-добре, това беше хубаво. Пътят до настоящия му начин на живот, който той бе извървял, също се оказа непредсказуем и строго индивидуален. Създаден от родители, които не бяха имали особено желание за деца, Джейк бе подхвърлян между безброй баби и лели — коя от коя по-незаинтересовани — докато накрая попадна във въртележката на приемните грижи. През онова време бе страдал — не тежко, но всеки човек изпитва болка, когато чувства, че не е обичан. Умението да контролира и използва тази болка, го изгради като човек; така укротяваше тревогите и демоните си по начин, който възбуждаше и него, и околните. Бе изпробвал пътя на подчинението и след като преодоля първоначалния си страх, започна да изпитва голямо удоволствие, но дълбоко в сърцето си обичаше да контролира. Знаеше, че именно неувереността му влияеше на изборите му, но нямаше нищо против. Сега вече изпълняваше ролята на господар и това бе единственото, което имаше значение.

Сега животът му вече се беше подредил и нещата вървяха добре. И точно поради тази причина знаеше, че ще я приеме обратно. Беше го обидила, но се разкайваше. Дали ходеше и другаде? Не му се вярваше. И тогава Джейк за пръв път осъзна, че тя имаше нужда от него. Би било жестоко и опасно да я отблъсне.

— Да, можем да се върнем към нормалните си отношения. Но имам сеанс с клиент в пет часа, така че…

Тя разбра намека и си тръгна, но не и преди да прекоси стаята и да го прегърне. Още едно нарушение на правилата, но Джейк го игнорира, защото му стана приятно. Проследи я с поглед до вратата, изненадан от облекчението, което изпита. Тя със сигурност имаше нужда от него, но може би Джейк вече започваше да осъзнава, че той също се нуждаеше от нея.