Матю Арлидж
Куршум за двама (66)

66.

Спомням си онзи ден съвсем ясно. Всичко, което последва — страданието, насилието, самотата — бе резултат от този ден. Нещата си бяха мрачни и преди това, разбира се, но нищо изненадващо. Това обаче не го очаквах.

У нашите имаше нещо като парти — рожденият ден на чичо ми Джими. Цял ден се наливаха — някой беше спечелил от залаганията — и всички бяха дори по-пияни от обичайното. Съседите вече бяха идвали два пъти, крещяха обиди относно шума, но на роднините ми не им пукаше. Те просто усилиха музиката и „Забавлявай се“ на „Дъ Спешълс“ вече кънтеше с пълна сила. Ние се мотаехме наоколо, опитвайки се да си изпросим някоя цигара или кутийка бира, но присъствието ни беше нежелано. В крайна сметка няма нищо по-потискащо от група кретени на средна възраст, които се кълчат и лигавят, затова се изнизах към леглото си. На този етап мама вече лежеше някъде в безсъзнание, а татко и неговите „приятели“ често се възползваха от състоянието й, за да си правят тъпи шеги с нея. Веднъж, когато беше заспала, той се изпика върху нея — всички се изредиха — а аз не обичах да гледам това, така че по-добре да ме нямаше.

Първо помислих, че е сбъркал стаята. Че е твърде пиян и не знае къде се намира. После се ядосах, защото не бях мигнала цяла нощ. И как щях да заспя сега, ако той се проснеше безпаметно до мен? Но той очевидно нямаше намерение да спи.

Отначало не помръдвах. Бях твърде шокирана. Дясната му ръка стискаше дясната ми гърда. После се опитах да отблъсна ръката му, но не успях. Той стисна още по-силно. Помня, че много ме болеше. Започнах да се съпротивлявам. Надявах се, че това е някоя от онези тъпи шеги, но дълбоко в себе си усещах, че не е. Той се прехвърли отгоре ми и ме прикова към тясното легло. Мисля, че тогава започнах да се моля, умолявах го да спре, но пръстите му вече шареха по нощницата ми и търсеха процеп. Ръцете му бяха груби и космати, помня как потръпнах, когато напъха юмрука си в мен. Бях още девствена — едва на четиринайсет — не бях създадена за такъв като него. Другата му ръка притискаше главата ми към възглавницата. Затворих очи, надявах се да умра. Че всичко това ще спре. Но то не спря — той просто продължи безмилостен, като грухтеше и пъшкаше през цялото време. Накрая се умори или загуби желание. Избърса ръце в джинсите си, стана от леглото и тръгна обратно към вратата. Обърнах се, за да се уверя, че тръгва, и едва тогава осъзнах, че сме имали публика. Джими и още двама гледаха усмихнати, после започнаха да се смеят. Баща ми ги подмина, залитайки, и излезе в коридора. Джими го изпрати с поглед, после започна да разкопчава колана си.

И тогава осъзнах, че сега идваше неговият ред и това бе само началото.