Матю Арлидж
Куршум за двама (63)

63.

Микъри не казваше нищо. Двете с Хелън се гледаха една друга през масата в стаята за разпити повече от час, но тя все още отказваше да разкрие къде е била.

— Всичко беше съвсем невинно — каза Микъри и едва забележимо се усмихна.

— А как ще обясниш дегизировката? Преследването? Получила си заповед от полицай да спреш, но не си се подчинила. Само това е достатъчно да те пратя зад решетките.

— Имах среща с клиент — дръзко отвърна Микъри. — И сметнах, че не е редно да се появя заедно с цялата местна жандармерия. Имат си достатъчно проблеми и без това, повярвайте ми.

— Там е работата обаче — не ти вярвам.

Микъри просто сви рамене — очевидно и пет пари не даваше за мнението на Хелън. Адвокатът й седеше плътно до нея със същото самодоволно изражение.

— Нека започнем отново от самото начало. Къде беше вчера следобед? С кого имаше среща и защо? — излая Хелън.

— Казах всичко, което имам за казване. Нямам нито право, нито желание да нарушавам професионална тайна.

Това истински вбеси Хелън.

— Имаш ли изобщо представа колко сериозно е това?

Двете жени се гледаха изпепеляващо.

— Ти си главен заподозрян за повече от едно убийство. Когато те арестувам и ти повдигна обвинение, ще настоявам за пет доживотни присъди. Без излизане под гаранция и без шанс за предсрочно освобождаване. Ще прекараш остатъка от живота си в затвора, до последния ден, и всяка дребничка, мимолетна отстъпка ще зависи единствено от това, което направиш сега, тук, в тази стая. Ако ми кажеш защо го направи — защо уби Мартина и всички останали — тогава ще мога да ти помогна.

— Мартина? — учуди се Микъри.

— Не хитрувай. Искам отговори, не въпроси. И ако не започна да ги получавам през следващите пет секунди, ще те арестувам и ще ти повдигна обвинения за пет убийства.

— Не, няма да го направиш.

— Моля?

— Няма да ме арестуваш. Няма да ми повдигнеш обвинение. И поради тази причина няма да ти кажа абсолютно нищо.

Хелън я гледаше втренчено — тази жена сериозно ли говореше?

— Няма никой друг, Хана. Ти си основният заподозрян. И ще ти бъде повдигнато обвинение. Този път няма да се измъкнеш.

— Предполагам, че не играеш покер, инспекторе, защото виждам, че не умееш да блъфираш. Нека ти помогна.

Хелън изпитваше желание да стовари юмрука си между очите й, и Микъри го знаеше.

— В момента преследвате сериен убиец — продължи тя. — Нека го кажем в прав текст, без да търсим приемливи синоними. Но по-важното е, че преследвате рядък вид сериен убиец. Жена. Колко жени серийни убийци можеш да назовеш? Айлийн Уорнос, Роуз Уест, Майра Хиндли. Списъкът не е дълъг. И точно затова те са толкова популярни. Хората обожават серийни убийци жени. Жълтите вестници, кинорежисьорите, мъжът от улицата — всички са омагьосани от жени, които убиват отново и отново. Но тази… — тя направи драматична пауза — тази наистина обира каймака. Защо? Защото е толкова хитра, толкова организирана, а в същото време толкова неуловима. Как набелязва жертвите си? И защо? Дали мрази и двамата от двойката, която отвлича, или само единия? Как би могла да предвиди резултата? Пука ли й кой ще умре и кой ще живее? И защо точно те? Какво лошо са й направили? Тя ли е първият сериен убиец в историята, който се наслаждава повече на оцелелите, отколкото на онези, които са убити? Тя е уникална и неповторима. И ще се превърне в абсолютна сензация.

Хелън не каза нищо. Тя знаеше, че Микъри й пускаше стръв, и не възнамеряваше да й доставя удоволствие с каквато и да било реакция.

Микъри се усмихна и продължи:

— Тази изключителна история има няколко възможни завършека. Но най-добрият — за който всеки читател и всеки жълт драскач копнее — е онзи, в който упоритото ченге в крайна сметка залавя момичето. И после всички ние ще можем да се забавляваме с размишления над снимката й от ареста и с четене на 12 страници извънредно издание, пълно с кървави подробности, „експертни“ мнения и зле прикрита похотливост.

Микъри започваше да се доближава до тезата на изложението си.

— Завършекът, който никой не желае — и най-вече ти — започва с груба грешка. Арестуването на невинен, уважаван професионалист — тя наблегна на думата, — което води до приключване на историята преди залавянето на убиеца. Жълтата преса е в пълна бойна готовност, човекът от улицата трепери от ужас, внезапно милиони очи започват да оглеждат милиони лица, убиецът потъва вдън земя, а горещите телефони едва поемат хилядите фалшиви сигнали. Убиецът е изчезнал, вие сте разгромени, а аз получавам тлъста парична компенсация, с която си купувам яхтата на мечтите си.

Поредната драматична пауза.

— Така че въпросът, който трябва да зададеш на себе си, инспекторе, е следният: абсолютно сигурна ли си, че аз съм го извършила? И можеш ли да го докажеш? Защото, ако не си абсолютно убедена и ако успееш да видиш гигантската грешка, която си на път да направиш, значи все още не е късно да спреш. Да постъпиш правилно. Да ме пуснеш и да се заловиш отново с разследването си. Аз съм невинна, Хелън.

Името й никога досега не бе звучало толкова близо до „да ти го начукам“. Речта определено си я биваше. И повдигаше някои уместни въпроси. Възможно ли беше Микъри да е толкова патологично смахната и същевременно толкова убедителна и сладкодумна? Възможно ли беше някой с толкова верен усет за чувствата и мислите на околните в действителност да е такъв социопат?

— Е, свободна ли съм? — нетърпеливо попита Микъри.

Хелън я наблюдава в продължение на минута, после каза:

— Засега няма да повдигам официално обвинение относно фактите, които обсъждахме в тази стая — факти, които… едва ли е нужно да ти припомням… трябва да бъдат запазени в тайна, докато разследването е в ход.

Микъри се усмихна и прибра нещата си, готова за тръгване.

— Но ти все пак не спря, когато полицай те помоли да го направиш, и аз смятам, че това заслужава поне една нощ в ареста, не мислиш ли?

След тези думи Хелън излезе и остави Микъри безмълвна, както никога.