Матю Арлидж
Куршум за двама (57)

57.

— Къде е тя? — изкрещя Чарли.

Марта Рийвс спокойно седеше на креслото във всекидневната, облечена в един от халатите на Микъри. Въпреки насочения срещу нея полицейски пистолет, тя изглеждаше абсолютно невъзмутима. Вероятно смяташе, че е станала грешка и полицията несправедливо тормозеше невинна жена, така че, ако можеше да й помогне — защо не?

— Разследвана е по подозрение за убийство. А стореното от теб те прави неин съучастник. Знаеш ли каква е присъдата за това? Десет години. Десет години криене от косматите мамчета в „Паркхърст“.

Хладно, открито неподчинение.

— Защо идваш тук всъщност?

— О, я стига, нали не очакв…

— Каква си ти? Сексуално извратена? Наркоманка? Кое дребно прегрешение трябва да се изглади толкова спешно, че плащаш триста лири на час на тази шарлатанка…

Детектив Граундс избра точно този момент, за да излезе отвън. Не обичаше скандали, а Брукс отдавна прекали. Нямаше представа защо се държеше така, но каквато и да бе причината, това едва ли щеше да им помогне, затова се възползва от момента да се обади по радиостанцията и да провери как върви издирването. Обаждането им бе прието и всички свободни екипи се бяха отзовали незабавно, но от Микъри нямаше и следа. Един наблюдателен полицай бе открил червен шлифер, изхвърлен в контейнер за боклук точно до входа на търговски център „Марландс“, но това беше всичко. Жената се бе изпарила във въздуха. Граундс изруга и се върна обратно в къщата.

— Тя има ли право да прави това? — излая Марта към Граундс веднага щом го видя. Чарли бе заета да рови в дамската й чанта.

— О, да, госпожо. А когато е такава, най-добре е просто да се кротува.

И двете жени го погледнаха намръщено. Мобилен телефон, червило, блекбъри, презерватив, пакетче салфетки, ключове на връзка с щастлива семейна снимка, вградена в плочка от евтина прозрачна пластмаса, бонбони, още един презерватив…

— Омъжена?

За пръв път миг на стъписване от страна на Марта. Но Чарли вече преглеждаше списъка с номера в телефона й.

— Адам? Не? Тогава Крис? Колин? Дейвид? Греъм? Нека пробваме с Греъм…

И тя натисна бутона за набиране.

— Том. Казва се… Том.

Чарли прекъсна обаждането.

— Той знае, че си тук, така ли?

Марта заби поглед в обувките си.

— Не знае, и аз така си помислих. Добре тогава, ще го помолим да те прибере и да те отведе вкъ…

— Достатъчно.

— Вече звъня…

— Казах ДОСТАТЪЧНО!

— Хайде, Том, вдигни!

— „Никълстаун“.

— Моля?

— Тя каза, че отива в „Никълстаун“.

Отсреща прозвуча обърканият глас на Том, но Чарли изключи телефона.

— Слушам те…

— Не знам къде точно, но тя каза, че отива в „Никълстаун“ и веднага се връща. Каза, че ще й отнеме не повече от час.

Чарли изхвърча от къщата и хукна към колата си. Граундс можеше и да не одобрява методите й, но нямаше как да отрече, че имаха ефект. Преследването отново бе в пълен ход и наближаваше кулминацията си. Микъри се намираше в „Никълстаун“ — квартала на Саутхамптън, известен с публичните си домове.