Матю Арлидж
Куршум за двама (56)

56.

Не бяха помръдвали от дни. Бяха изтощени, смазани от отчаяние. Единственото им спасение бе да умрат от глад — очевидно никога нямаше да успеят да избягат.

Керълайн по начало си беше слабичка. Сега изглеждаше като жертва на системно недохранване, ребрата й всеки момент заплашваха да пробият кожата. Мартина бе по-мускулестата от двете и някак си успя, въпреки дългото гладуване, да се изправи на крака.

— Да опитаме пак.

Мартина положи усилие да влее енергия и надежда в гласа си, но Керълайн просто изстена.

— Моля те, Керълайн, трябва да опитаме пак.

Керълайн надигна глава, за да види дали Мартина говори сериозно. Беше безнадеждно, така че защо да се измъчват? Вратата не помръдна и милиметър въпреки блъскането им. Раменете им бяха насинени, ноктите — изпочупени. Нищо повече не можеха да направят.

— Някой може да ни чуе.

— Наоколо няма никой.

— Трябва да опитаме. Моля те, Керълайн, още не съм готова да умра.

Последва дълга пауза, после Керълайн бавно и неохотно надигна изтощеното си тяло от пода. Отчаянието бе по-лесно от надеждата. Надеждата беше жестока — тя обещаваше на Керълайн неща, които може би никога нямаше да изпита отново: любов, топлота, подкрепа, щастие. Никое от тях не беше възможно — това бяха просто мечти — докато лежеше погребана жива в тази дупка. Сега Керълайн искаше само едно — да я оставят насаме с отчаянието й, и ако безполезното блъскане по вратата в продължение на няколко минути щеше да затвори устата на Мартина, така да бъде.

С последните остатъци от силите си тя се хвърли срещу вратата. Изпита огромна болка — пронизващо парене в рамото, което бавно премина в садистично притъпено пулсиране. После се обърна и гневно извика:

— Ти нямаш ли намерение да ми помог…

Думите й заглъхнаха недовършени, когато видя Мартина с насочен към нея пистолет. Беше я измамила. Подлата кучка я беше измамила.

— Много съжалявам — смотолеви Мартина, после дръпна спусъка със затворени очи, за да не види ужаса. Последва оглушителен пукот.

Но никакъв писък. Нито звук от разкъсана плът. Само глух удар, когато куршумът се заби във вратата, без да улучи целта.

Тя натисна спусъка отново и отново, макар да знаеше, че вътре имаше само един патрон. Спасението й зависеше от един изстрел.

Керълайн се хвърли напред и събори Мартина на земята. Двете се вкопчиха една в друга и свирепо се заборичкаха в прахта, но Мартина бе по гръб и скоро Керълайн успя да се качи върху нея. Заклещи здраво гърдите й между коленете си и се разкрачи, за да прикове и ръцете й. После окървавените й пръсти стиснаха гърлото на Мартина.

Беше подивяла, обезумяла, но ликуваше. И се смееше, докато животът на младата проститутка изтичаше между пръстите й.

Тя бе спечелила.