Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eeny Meeny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Куршум за двама

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 26.03.2015

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1437-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4373

История

  1. —Добавяне

49.

Мартина свали сутиена си и притисна голите си гърди към лицето на другото момиче. Керълайн — така ли се казваше? — веднага откликна и започна да целува зърната й с пламенна, показна страст. Мартина отметна глава назад и изстена — а погледът й незабавно бе привлечен от малка вдлъбнатина в тавана на микробуса. Как се бе появила там?

Беше правила това толкова много пъти, че просто не можеше да се концентрира върху работата. Докато тялото ти се гърчи и извива заради нечие чуждо удоволствие, мозъкът изключва и ти се улавяш как се чудиш дали ще успееш да стигнеш до бара, преди да затворят, дали да не отидеш на почивка в Египет, или колко ли е платило другото момиче за пластичната операция на гърдите си. Удивително е колко банални могат да бъдат мислите ти всъщност, особено когато момичето — може би Керъл, а не Керълайн — се плъзга надолу по тялото ти. Мартина изстена като по сценарий. Клиентите никога не разбират това, естествено. Те са толкова погълнати от идеята за онова, което виждат — две жени с големи гърди, които жадно се облизват — че не забелязват издайническите признаци на досада. Всъщност й беше все едно дали забелязваха.

И все пак този сеанс бе малко по-различен от обикновено. Обичайно тези сцени се разиграваха пред някой самотен бизнесмен, мастурбиращ пред оживялата си лесбийска фантазия, или — по-доходоносно — пред двама богаташи, които нямаха търпение да се включат. Лесбийската част бе като предястие за тях — мъжете нямаха търпение да се пъхнат в момичетата, да ги яздят в тандем и мълчаливо да се поздравяват взаимно за своето богатство, въображение и развратност. Бяха жалки подобия на мъже, но плащаха добре, така че подобни сеанси винаги бяха добре дошли.

Много по-рядко се случваше жена да наеме две момичета. Особено толкова добре облечена жена като Син. Още по-рядко се случваше жената да не участва. Повечето жени, които наемаха проституиращи момичета, бяха щастливо омъжени, но сексуално незадоволени. Жени, които искаха общественото положение и показността на нормалния семеен живот, но копнееха да бъдат докоснати от друга жена. За тях не беше важно представлението, а физическият контакт. Но Син изглеждаше различна. Наемаше ги за четвърти път и никога не ги бе докосвала с пръст. Нито тях, нито себе си. Всички срещи бяха еднакви — тя ги качваше в микробуса си, откарваше ги до Ню Форест, а после гледаше как двете момичета се оправят взаимно с изкуствени членове и така нататък. Отначало изпитваха известни подозрения, но тя се оказа напълно безобидна. Мартина често се чудеше какво се случваше в главата на тази жена. Какво удоволствие извличаше от това?

Последната странност бе заплащането. Още в началото жената бе установила, че Мартина е купонджийка и обича да обикаля нощните клубове. И оттогава никога не й плащаше в брой. Вместо това й предлагаше наркотици. Явно имаше лесен достъп, защото „уличната“ цена на онова, което й даваше, надхвърляше стойността на хонорара, който й дължеше. Сигурно си ги набавяше евтино — или безплатно, гадината.

Приключиха — пискливо кресчендо на симулиран общ оргазъм — а секунди по-късно вече навличаха обратно дрехите си. Мартина имаше силно, атлетично тяло — беше висока за момиче — и Син плъзна поглед по фигурата й, преди да каже:

— Днес имам нещо специално за теб.

Тя протегна към нея малка прозрачна торбичка с хапчета. Мартина я взе от ръката й, за да ги огледа. Беше пълна с големи бели хапчета с гравиран орел върху всяко.

— Тъкмо пристигнаха от Оденсе, Дания. Мисля, че ще ти харесат. Няма нужда да вземаш нищо по-силно след тези малки красавици, повярвай ми.

Мартина изсипа половината в нетърпеливата длан на Керълайн, после без никакво колебание и двете глътнаха по едно. Необичаен вкус — сладък, с дъх на бадеми — после Керълайн попита къде ще ходят тази вечер.

Мартина искаше да й откаже безцеремонно — тази вечер щеше да гостува на сестра си — но думите заседнаха в гърлото й. Внезапно й се зави свят и се олюля, сякаш се бе изправила прекалено рязко, губейки равновесие и координация на движенията. Засмя се и тръсна глава. Син й говореше — питаше дали е добре — ала гласът й вече звучеше приглушен и далечен. Нечия ръка легна на рамото й, стори й се много тежка, всъщност цялото й тяло натежа. Какво ставаше тук, по дяволите? После видя Керълайн, просната по очи на пода. Как се бе озовала там? Какво ст…

После всичко потъна в мрак.