Метаданни
Данни
- Серия
- Хелън Грейс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eeny Meeny, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Лазарова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Матю Арлидж
Заглавие: Куршум за двама
Преводач: Калина Лазарова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 26.03.2015
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1437-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4373
История
- —Добавяне
49.
Мартина свали сутиена си и притисна голите си гърди към лицето на другото момиче. Керълайн — така ли се казваше? — веднага откликна и започна да целува зърната й с пламенна, показна страст. Мартина отметна глава назад и изстена — а погледът й незабавно бе привлечен от малка вдлъбнатина в тавана на микробуса. Как се бе появила там?
Беше правила това толкова много пъти, че просто не можеше да се концентрира върху работата. Докато тялото ти се гърчи и извива заради нечие чуждо удоволствие, мозъкът изключва и ти се улавяш как се чудиш дали ще успееш да стигнеш до бара, преди да затворят, дали да не отидеш на почивка в Египет, или колко ли е платило другото момиче за пластичната операция на гърдите си. Удивително е колко банални могат да бъдат мислите ти всъщност, особено когато момичето — може би Керъл, а не Керълайн — се плъзга надолу по тялото ти. Мартина изстена като по сценарий. Клиентите никога не разбират това, естествено. Те са толкова погълнати от идеята за онова, което виждат — две жени с големи гърди, които жадно се облизват — че не забелязват издайническите признаци на досада. Всъщност й беше все едно дали забелязваха.
И все пак този сеанс бе малко по-различен от обикновено. Обичайно тези сцени се разиграваха пред някой самотен бизнесмен, мастурбиращ пред оживялата си лесбийска фантазия, или — по-доходоносно — пред двама богаташи, които нямаха търпение да се включат. Лесбийската част бе като предястие за тях — мъжете нямаха търпение да се пъхнат в момичетата, да ги яздят в тандем и мълчаливо да се поздравяват взаимно за своето богатство, въображение и развратност. Бяха жалки подобия на мъже, но плащаха добре, така че подобни сеанси винаги бяха добре дошли.
Много по-рядко се случваше жена да наеме две момичета. Особено толкова добре облечена жена като Син. Още по-рядко се случваше жената да не участва. Повечето жени, които наемаха проституиращи момичета, бяха щастливо омъжени, но сексуално незадоволени. Жени, които искаха общественото положение и показността на нормалния семеен живот, но копнееха да бъдат докоснати от друга жена. За тях не беше важно представлението, а физическият контакт. Но Син изглеждаше различна. Наемаше ги за четвърти път и никога не ги бе докосвала с пръст. Нито тях, нито себе си. Всички срещи бяха еднакви — тя ги качваше в микробуса си, откарваше ги до Ню Форест, а после гледаше как двете момичета се оправят взаимно с изкуствени членове и така нататък. Отначало изпитваха известни подозрения, но тя се оказа напълно безобидна. Мартина често се чудеше какво се случваше в главата на тази жена. Какво удоволствие извличаше от това?
Последната странност бе заплащането. Още в началото жената бе установила, че Мартина е купонджийка и обича да обикаля нощните клубове. И оттогава никога не й плащаше в брой. Вместо това й предлагаше наркотици. Явно имаше лесен достъп, защото „уличната“ цена на онова, което й даваше, надхвърляше стойността на хонорара, който й дължеше. Сигурно си ги набавяше евтино — или безплатно, гадината.
Приключиха — пискливо кресчендо на симулиран общ оргазъм — а секунди по-късно вече навличаха обратно дрехите си. Мартина имаше силно, атлетично тяло — беше висока за момиче — и Син плъзна поглед по фигурата й, преди да каже:
— Днес имам нещо специално за теб.
Тя протегна към нея малка прозрачна торбичка с хапчета. Мартина я взе от ръката й, за да ги огледа. Беше пълна с големи бели хапчета с гравиран орел върху всяко.
— Тъкмо пристигнаха от Оденсе, Дания. Мисля, че ще ти харесат. Няма нужда да вземаш нищо по-силно след тези малки красавици, повярвай ми.
Мартина изсипа половината в нетърпеливата длан на Керълайн, после без никакво колебание и двете глътнаха по едно. Необичаен вкус — сладък, с дъх на бадеми — после Керълайн попита къде ще ходят тази вечер.
Мартина искаше да й откаже безцеремонно — тази вечер щеше да гостува на сестра си — но думите заседнаха в гърлото й. Внезапно й се зави свят и се олюля, сякаш се бе изправила прекалено рязко, губейки равновесие и координация на движенията. Засмя се и тръсна глава. Син й говореше — питаше дали е добре — ала гласът й вече звучеше приглушен и далечен. Нечия ръка легна на рамото й, стори й се много тежка, всъщност цялото й тяло натежа. Какво ставаше тук, по дяволите? После видя Керълайн, просната по очи на пода. Как се бе озовала там? Какво ст…
После всичко потъна в мрак.