Матю Арлидж
Куршум за двама (48)

48.

Хелън крачеше по улицата към мотоциклета си. Знаеше, че Марк я наблюдава от прозореца, но не го погледна. Не от женска хитрост — просто не бе готова за жизнерадостно помахване с ръка и въздушни целувки. И въпреки това й бе приятно да усеща погледа му върху себе си и дори забави крачка, за да удължи насладата си с още няколко секунди.

Тя яхна мотоциклета си „Кавазаки“ и завъртя ключа. Коженото й яке и предпазният шлем й служеха като допълнителна защитна броня — пространство, където можеше да съществува съвсем сама и необезпокоявана от никого. Но днес, за пръв път от цяла вечност, тя усети, че нямаше нужда от тях. Че не се налагаше да се крие от света. Случилото се с Марк бе непланирано и неочаквано — и може би точно затова го усещаше съвсем в реда на нещата. Когато на Хелън й оставаше време да помисли, всичко често ставаше твърде сложно и не се случваше изобщо. Но днес смяташе, че е постъпила правилно. Запита се какво ли си мислеше Марк. Може би я намираше за странна — и нямаше да е първият. А може би му се струваше интересна. Това бе най-доброто, което би могла да очаква на този етап, и то определено я устройваше.

Време беше да тръгва. Лудият глупчо продължаваше да я наблюдава, завесата едва прикриваше силуета на голото му тяло. За негово добро — и за нейно — трябваше да тръгне веднага. Затова тя форсира двигателя и се понесе с висока скорост по пътя. Докато вятърът шибаше тялото й, тя осъзна, че днес се чувстваше крайно необичайно.

Беше щастлива.