Матю Арлидж
Куршум за двама (45)

45.

Хана Микъри бе във вихъра на подготовка за вечерно парти, когато Хелън се появи на вратата й. Беше точно толкова красива и впечатляваща, колкото изглеждаше и на уебсайта си. Добър пример за това какво можеш да направиш с парите си. Бутилките „Кло Вужо“, декантирани в гарафи преди пристигането на гостите й, засилваха цялостното усещане за богатство. Тя притежаваше толкова много неща, което според Хелън я правеше особено желана. И въпреки това живееше сама. Това бе първата странна подробност, която порази Хелън. По-късно в стаята за разпити Хана Микъри подчерта, че това се дължало на работата й. Раздавала се толкова много на клиентите си, че рядко й оставало време за личен живот и интимни срещи. Вечерята за гостите, която Хелън бе провалила, вече била отлагана два пъти заради непредсказуемите й служебни ангажименти. Неприязънта към Хелън заради грубото натрапване отекна остро в стаята.

Адвокатът й седеше плътно до нея. Той също вземаше скъпо. Микъри винаги чакаше той да се намеси и отговаряше на въпросите само ако той не го направеше. Двамата бяха силен, добре стикован, трудно пробиваем екип. Едва ли щяха да ги разцепят, ако изобщо успееха да докарат нещата до съд.

Тя категорично заяви, че единствената причина за присъствието й на мястото, където Питър бе намерил смъртта си, е връзката й с Бен. Тя била един от психотерапевтите, работили с Бен след потресаващите събития от детството му. Убийството бе възможно най-лошият случай, по-тежък дори от самоубийството — което поне има трагично измерение в очевидното си безсилие и отчаяние. Но как да помогнеш на един млад човек да преодолее изтребването на семейството му от собствения му баща? Как да се примириш с факта, че някой, когото си обичал, е изтръгнал и разрушил целия ти свят и те е изоставил сам-самичък? Хана усещала, че започва да постига напредък с младия Бен — или Джеймс, както се наричал тогава. И когато три години по-късно спрял да я посещава, той бил стъпил на краката си сравнително стабилно. Справял се.

— Поддържахте ли връзка след това? — попита Хелън, подразнена от нотката на умиление в гласа на Хана, докато разказваше спомените си.

— Не, но аз намирах начин да се осведомявам за живота му. Чрез „Фейсбук“ и други подобни.

— Защо?

— Защото го харесвах. Исках да оцелее. Бях във възторг, когато разбрах, че ще се жени.

— А как се почувства, когато научи, че е бил убит?

— Бях съсипана. Разбираемо е.

Казано без капка емоция, усети Хелън.

— А когато чух от приятел, че убиецът му се е самоубил, аз… е, просто не можах да повярвам.

— И трябваше да го видиш с очите си.

— Да, предполагам. Не е много добра идея, не заслужава похвала, но наистина исках да видя с очите си.

— Вярно ли е, че си предложила услугите си на Питър Брайтстън след бягството му от плен?

Последва кратка пауза. И след кос поглед към адвоката си отвърна:

— Да.

— Въпреки факта, че е убил приятеля ти Бен?

— Питър определено се намираше в тежко състояние. И беше освободен, без да му бъде повдигнато обв…

— Откъде знаеш, че е бил в тежко състояние? Видя ли го след освобождаването му?

Този път паузата беше по-дълга. Доста дълга, а после:

— Веднъж отидох до дома му. Звъннах на входната врата и помолих да го видя. Предложих услугите си, но той не прояви интерес.

— Как разбра къде живее?

— Не беше трудно. От информацията във вестниците.

— Значи си го дебнала около къщата му?

— Не съм сигурен, че този термин ми харесва, инспекторе — намеси се адвокатът й.

— Приеми извиненията ми, Санди. Нямах представа, че си толкова чувствителен — каза Хелън и отново насочи вниманието си към заподозряната: — Колко дълго лекува Даян Андерсън?

— Около два месеца. Беше ми препоръчана от колега. Близък неин приятел починал внезапно и тя го понесла много тежко. Имаше нужда от помощ. Но всъщност идваше без желание. Според мен тя смяташе, че психотерапията трудно може да й помогне.

— Запозна ли се с Ейми през този период?

— Не. Макар че знаех за нея, естествено.

— Значи Ейми не би могла да те разпознае?

— Инспекторе… — намеси се адвокатът й, след като усети накъде отива разпитът. Но въпреки това Хелън я накара да отговори на въпроса.

— Не, не сме се запознавали.

После преминаха към алибитата. Хана била вкъщи вечерта, когато Ейми бе отвлечена — нямаше свидетели, тъй като работела сама по документацията си — но твърдеше, че е имала сеанс с клиент, когато Бен изчезнал. Нямаше секретарка или асистент, така че това твърдение трябваше да бъде потвърдено или отхвърлено от пациента й.

— Разкажи ми за Мари Стори.

Това им дойде изневиделица.

— Лекувала си я преди няколко години, в периода след смъртта на съпруга й.

Тази находка принадлежеше на Марк. Интересно как екипът им бавно започваше да затваря кръга на този случай.

След консултация на ухо с адвоката си Хана отговори:

— Нейният случай ми бе поверен от социалните служби в Хампшир. Съпругът й се бе самоубил с белина, доколкото си спомням. Не успял да понесе лошите карти, които му раздал животът. Майката, Мари, се оказала по-силна. Налагало се заради Ана.

— Помниш имената им.

— Имам добра памет.

— Виждала ли си ги скоро?

— Не.

— Говорила ли си с тях?

— Не. Прочетох за смъртта им. Реших, че в крайна сметка на Ана й се е събрало твърде много. Информацията във вестниците беше доста оскъдна.

— Защо спря терапията й?

— Имаше съкращения в Здравния фонд. Решението не беше мое.

— Как гледаш на пациентите си? Просто така — като на клиенти? Или като на болни хора? А може би като на приятели?

— Гледам на тях като на клиенти. Хора, на които мога да помогна.

— Случвало ли ти се е някога да изпитваш неприязън към някои?

— Никога. Понякога работата е мъчителна, но това може да се очаква.

— Наистина ли никога не те отблъсква тяхната лабилност, самосъжалението им, поведението им тип „горкичкият аз“?

— Никога.

Хана майсторски парираше ударите — като професионалист — и малко по-късно адвокатът й настоя да приключат разпита. Налагаше се да я пуснат. Не разполагаха с нищо, за което да й повдигнат обвинение. Но Хелън нямаше нищо против. Докато тя разпитваше Хана, Марк бе успял да подаде молба и да получи разрешение за обиск на къщата и кабинета й. Можеха да постигнат целта си и по друг начин.

Една заподозряна. Свързана и с трите иначе коренно различни жертви. Човек, който ги познаваше — заедно с техните уязвими места — лично и отблизо. Сега се нуждаеха единствено от доказателство. За пръв път от началото на това разследване Хелън усещаше, че най-после се движеха в правилната посока.