Матю Арлидж
Куршум за двама (42)

42.

Япония? Австралия? Мексико?

Когато бяхме деца, имахме глобус. Светещ при това. Един бог знае откъде или защо го имахме. Образованието не беше силната ни страна, а географските познания на майка ми се простираха до най-близкия магазин за алкохол. Но аз обожавах този глобус. Той бе извор на всички мои фантазии. Прокарваш ръка по гладката му повърхност, прескачаш от континент на континент за секунди — лесно беше да си представя, че съм свободна.

Представях си как тръгвам на автостоп до пристанището с раница, пълна с провизии — маслени бисквити с конфитюр, задължително — и се отправям на дълго пътуване. Катеря се по хлъзгавата верига на котвата, чиито брънки са големи колкото цялото ми тяло, а щом се кача на борда, веднага се шмугвам под платнището на някоя спасителна лодка. Тялото ми потръпва от вълнение, когато усещам как гигантският плавателен съд се откъсва от сушата, и докато пътува през океана и покрай различните континенти, аз съм сгушена на сигурно място в малкото ми скривалище. Накрая акостираме на някое далечно, екзотично място. Аз се спускам по веригата и стъпвам на нова земя. Моята нова земя. Началото на ново, непознато приключение.

Понякога фантазиите стигаха опасно близо до реалността. Вземах две найлонови торби и слагах вътре триъгълни парченца кашкавал, бисквити и един леко мухлясал спален чувал. Измъквах се през входната врата и тихо я затварях зад гърба си. И тръгвах — по опикания тротоар и надолу по улицата. Свобода.

Но нещо — или някой — винаги ме връщаше у дома, преди да съм напуснала квартала.

Ти винаги ме връщаше обратно.