Матю Арлидж
Куршум за двама (39)

39.

Хелън увеличи скоростта на 160 км/ч и премина в бързата лента. В този късен час околовръстният път бе почти пуст. Опияняваше се от свободата и форсираше двигателя все по-силно и по-силно. Високата скорост я успокояваше — за един кратък период от време ужасните, смазващи събития от последните няколко дни се изпариха от съзнанието й.

Оставаха само още няколко километра. Мисълта за онова, което я очакваше, възвърна концентрацията й. Имаше работа за вършене и трябваше да я свърши добре — човешки животи висяха на косъм. Две от жертвите, Бен и Мари, познаваше лично. Твърде голямо съвпадение, със сигурност. Важен ли беше фактът, че ги познаваше? Или имаше нещо в миналото им, с което бяха привлекли вниманието на убийцата?

Препъникамъкът беше Ейми. Хелън не беше я срещала преди и доколкото знаеше, момичето нямаше криминално досие. Същото се отнасяше и за Сам. Така че, ако връзката им с Хелън беше важна, защо бяха избрани именно те? По това време на денонощието майката на Ейми нямаше да се зарадва на посещението й за още въпроси, но просто нямаше друг начин.

Отвори й бащата, готов да избълва залп от ругатни. Емилия Гаранита и колегите й бяха окупирали живота им от завръщането на Ейми у дома и семейство Андерсън се намираха на предела на силите си. Щом видя Хелън, той преглътна обидните думи и я покани да влезе.

Въведоха я във всекидневната и я помолиха да изчака, а Даян Андерсън отиде да извика дъщеря си от стаята й. Хелън плъзна поглед по стените в търсене на вдъхновение. Куп щастливи семейни снимки — мама, татко и любимата дъщеря — се взираха в нея, присмивайки се на безпомощността й.

Ейми излъчваше агресия, очевидно нямаше никакво желание да я връщат насила в кошмара й. Всъщност бе вече заспала — нещо, което се случваше много рядко — и Хелън положи огромно усилие да я предразположи. Постепенно Ейми осъзна, че жената от полицията не я смяташе за злодей; видимо се оживи и започна да отговаря на въпросите й откровено и открито. Ейми никога не бе имала проблеми с полицията и със сигурност виждаше Хелън за пръв път през живота си. Имал ли бе Сам проблеми с полицията? Доколкото Ейми знаеше — не. Той искал да стане адвокат и никога не забравял, че и най-малкото незачитане на закона би могло да попречи на бъдещата му кариера. В резултат на това някои хора го смятали за скучен, но Ейми ценяла неговата стабилност и надеждност. Той винаги бил насреща, когато имала нужда от него — докато самата тя не го застреляла в гръб.

Ейми отново започна да се затваря в себе си — чувството за вина за пореден път си пробиваше път в съзнанието й и я завличаше към дъното. Майка й искаше да я заведе до спалнята й, но Хелън настоя тя да остане заедно със съпруга си, за да отговорят на въпросите й. Даян Андерсън бе рязка в отговорите си и Хелън за пръв път изгуби търпение — заплаши я с арест, ако не се успокои и не прави каквото й се казва. Даян се подчини и през следващите трийсет минути Хелън засипа семейната двойка с въпроси за живота им. Имали ли са някога проблеми със закона? Бяха ли срещали Хелън и друг път, по какъвто и да било повод? Но с изключение на акт за шофиране след употреба на алкохол за съпруга Ричард преди три години, нямаше нищо. Някаква връзка с Бен? С Ана и Мари? Хелън не спираше да задава въпроси, ала знаеше, че е безполезно — те имаха коренно различен произход и се движеха в различни среди.

Ричард Андерсън я изпрати до вратата. С появата си в дома им посред нощ Хелън бе спечелила тяхната неприязън, без да спечели нищо от това. Трябваше да има някаква връзка — Хелън не се съмняваше в това — но засега тя й се изплъзваше.