Матю Арлидж
Куршум за двама (37)

37.

Днес бе най-черният от всички дни. Най-тежкият, откакто това се случи. Днес погребваха Бен. В началото Питър Брайтстън странеше от жертвата си като от чума — не искаше да знае за страданията на годеницата и приятелите му, нито пък какво си мислеха. Но дните минаваха и той осъзна, че прекарва все повече време онлайн, за да проверява интернет страницата в памет на Бен и съболезнованията във „Фейсбук“, опознавайки повече човека, чийто живот бе разрушил.

Преди три дни бе видял подробности за погребението, публикувани от най-добрия приятел на Бен. Не звучеше като мащабно събитие и Питър неволно се запита кои колеги от кантората щяха да отидат. Всички съдружници, както и повечето хора от екипа на Бен, разбира се. А младшите сътрудници? Нима Питър щеше да е единственият, който нямаше да присъства? В един кратък момент на лудост се запита дали да не отиде, но бързо се отказа. Ако приятелите на Бен го видеха там, щяха да го разкъсат на парчета. Та кой би могъл да ги обвини? И въпреки всичко една голяма част от Питър искаше да присъства. Да се сбогува. Да се извини.

Обмисли и варианта да пише на годеницата на Бен, но Сара го разубеди. Имаше право, разбира се. В пристъп на засегнато самолюбие бе загърбил съветите й и все пак седна да напише писмото — но не успя да измисли и думичка. Всички неща, които искаше да каже — не исках да го правя, ще ми се да можех да върна времето назад — звучаха толкова безсмислено и кухо. За нея нямаше значение какво чувстваше и какво искаше той. За нея бе важен фактът, че Питър бе наръгал годеника й в окото, за да спаси собствената си кожа.

Струваше ли си? Питър вече не беше сигурен. След отминаването на шока и спада на адреналина Питър изпитваше единствено смазваща празнота, сякаш бе изгубил усещанията си за вкус, мирис и допир, и вече не живееше, а просто съществуваше.

Какво щеше да прави оттук нататък? Можеше ли да се върне на работа? Щяха ли да го приемат? Всичко бе за предпочитане пред бавното полудяване между четирите стени на дома му.

Искаше му се Бен да бе успял да натисне спусъка. Можеше да го направи. Разполагаше с нужното време. Дали се бе поколебал, защото нямаше смелост, или защото имаше съвест? Ако беше дръпнал спусъка, сега той щеше да се дави в море от вина, а Питър щеше да е намерил спокойствие под земята.

Егоистично копеле.