Матю Арлидж
Куршум за двама (28)

28.

Странно какви неща помни човек, нали? Защо този елен се е запечатал така в паметта ми? Доста калпав елен при това, крастав елен с печални очи. Изглеждаше така, сякаш беше умрял. Но аз просто не можех да спра да се взирам в него, докато чакахме на дългата опашка. Може би отчаянието ме привлича. А може би не. Понякога човек затъва в твърде дълбоки анализи.

Беше Коледа и по изключение животът си течеше нормално. Татко отсъстваше — дали пък нямаше друго семейство, с което прекарваше Коледа? Никога не разбрах. Както и да е — вкъщи бяхме само момичетата. Мама пиеше, но аз имах план, който й помагаше да не прекалява. За да не преуморява краката си, аз й предлагах да купя алкохола вместо нея. Изтичвах до магазина на ъгъла, вземах няколко кутийки бира, но и нещо за хапване. Хляб, чипс и други такива неща. Когато се върнех, правех компания на мама, докато пиеше. Мисля, че се чувстваше малко неловко да пие пред мен, а и когато татко го нямаше да я подстрекава, тя лека-полека намаляваше количеството, докато накрая почти не пиеше. С нея никога не сме били особено близки, но онази Коледа всичко беше нормално. И точно поради тази причина тя ни заведе до търговския център. Лигава музика, евтина украса, мирис на страх. Навсякъде имаше паникьосани родители, приклещени в ъгъла от един празник, дошъл твърде бързо за кой ли пореден път. Нашият списък за пазаруване беше къс — твърде кратък — но въпреки това ни отне дълго време. След като се увери, че охраната в Би Ейч Ес бе заета с нещо друго, мама започна да пъха дрехи и евтини бижута под пуловерите ни. Имаше и „награда“ — за финал да отидем да видим Дядо Коледа. Като се има предвид, че мъжът, който играеше тази роля, бе учител в местното католическо училище, наградата вероятно бе изцяло за него.

И до днес много добре си спомням лицето му. Сложи ме да седна на коляното му и с най-старателното си „йо-хо-хо“ ме попита какво искам най-много за Коледа. Аз се усмихнах, погледнах го право в очите и казах: „Искам татко ми да умре“.

Тръгнахме си веднага след това. Дядо Коледа си шушукаше с отвратените майки — кучки, които обожаваха да мятат обиди към „бели боклуци“ като нас. На излизане забих един лакът на онзи нещастен елен. Нямах възможност да видя последствията — трябваше да се измъкнем, преди охраната да успее да ни хване.

Очаквах мама да ме удари или поне да се разкрещи. Но тя не го направи. Просто заплака. Седна под козирката на автобусната спирка и заплака. Жалко наистина — това е един от най-щастливите ми спомени.