Матю Арлидж
Куршум за двама (12)

12.

Той изглеждаше като призрак. Безгрижното, красиво лице от профила му във „Фейсбук“ по нищо не приличаше на хлътналата смъртна маска, която Хелън гледаше в момента. Измършавялото тяло на Сам лежеше върху масата за аутопсии пред нея и се присмиваше на щастливия, изпълнен с надежда човек, който някога го бе обитавал. Дълбоко печална гледка.

Хелън извърна поглед, за да се разсее и да провери докъде е стигнал патологът Джим Грийвс. Дори след трийсет години в тази професия Джим все още отделяше цяла вечност да се подготви за аутопсия. Безкрайното миене на ръцете го караше да изглежда като съвременна лейди Макбет (макар и с наднормено тегло), а когато човек наблюдаваше несръчните му опити да напъха ръцете си в стерилни ръкавици, му се приискваше да отиде до него и да му помогне. Някои полицаи всъщност не издържаха и го правеха. Други смятаха, че вече не го биваше, но Хелън знаеше най-добре и не го пришпорваше. Тя смяташе, че си струваше да почака; освен това имаше нещо магическо в бавната му трансформация от едър, татуиран дебелак в униформен, проницателен патолог, който й бе помогнал да направи пробив в не един или два заплетени случая.

— Онова, което ще кажа, е придружено с обичайната уговорка, че мнението ми не е окончателно, тъй като отново съм принуден да бързам…

Хелън се усмихна — свикнала на мърморенето на Джим — и го остави да продължи. Тя наистина го караше да бърза, но нямаше друг избор. Уведомяването на майката на Сам за смъртта му беше ужасно, отчасти защото Хелън разполагаше с твърде малко информация. Оливия Тейлър беше вдовица от няколко години, така че нямаше партньор, който да я подкрепи в този труден момент. Тя трябваше да намери някакъв начин сама да помогне на децата си да приемат смъртта на скъпия си по-голям брат, а Хелън трябваше да й даде достатъчно информация. Затова се налагаше да потвърди или да отхвърли версията на Ейми по най-бързия начин.

Джим бе приключил с мърморенето. Той се обърна към тялото на Сам и започна резюмето си:

— Единична огнестрелна рана в гърба. Куршумът е влязъл под дясната лопатка и е заседнал в гръдния кош. Използвам термини, така че очаквам да ми кажеш, ако има нещо, което не разбираш, нали?

Хелън остави това без коментар; сарказмът на Джим бе типичен за всеки патолог, с когото някога бе имала работа. Той продължи, без да изчака реакцията й:

— Причина за смъртта: спиране на сърдечната дейност. Вероятно причинена от загуба на кръв, но аз бих заложил на шока от удара. Той е бил много зле още преди да го застрелят. Налице е атрофия на торса, крайниците и лицето — ясни признаци за това са хлътналите очни ябълки, кръвта около венците, загубата на коса. Пикочният мехур и червата са почти празни, стомахът съдържаше парчета плат, косми, лепило за плочки, както и човешка плът.

Джим заобиколи масата, за да повдигне дясната ръка на Сам.

— Плътта е била негова, отхапана от горната част на дясната му ръка. Съдейки по състоянието на раната, бих казал, че е успял да отхапе три или четири хапки, преди да се откаже.

Хелън затвори очи — ужасът на последните дни от живота на Сам бавно проникна в съзнанието й — после се насили да ги отвори отново. Джим обърна наръфаната част от ръката на Сам към нея, за да я огледа добре, после внимателно я положи обратно.

— По моя преценка той не е приемал храна и течности поне две седмици, а може би и по-дълго. Организмът му е функционирал благодарение на запасите от мазнини, а след изчерпването им е започнал да смуче хранителни вещества от вътрешните му органи. Бил е на косъм от пълна органна недостатъчност, когато е бил убит. От информацията, която имам за медицинското състояние на момичето, тя се е намирала в същото положение. До няколко дни и двамата са щели да умрат.

Джим направи още една пауза, този път, за да разлисти записките си.

— Кръвен анализ. Очаквани резултати за човек, който страда от тежка дехидратация и е пред пълна органна недостатъчност. Единственото необичайно са остатъчните следи от бензодиазепин. Очаквам да откриете следи от него и в нейната кръв, както и по-значителни количества в изпражненията им.

Хелън кимна. Криминалистите вече бяха потвърдили наличие на следи от това мощно успокоително в екскрементите им, взети от басейна. Хелън потисна нарастващото си безпокойство, но всичко това вече водеше разследването в една-единствена посока. Джим продължи да говори още десетина минути, после Хелън го прекъсна. Вече имаше всичко, от което се нуждаеше.

 

 

Противно на всякаква логика, историята на Ейми започваше да звучи все по-правдиво. Криминалистите бяха открили частици от въже близо до един от ъглите на басейна, което подкрепяше показанията на Ейми за въжена стълба. Освен това по дрехите им имаше петна от пръст и следи от растителност, което предполагаше, че Ейми и Сам може би наистина са били издърпани от автомобил и влачени по земята до изоставения басейн. Би ли могла сама жена да влачи тежащия седемдесет и пет килограма Сам, или е имала нужда от съучастник?

Докато се качваше обратно към седмия етаж, Хелън вече знаеше, че оттук нататък този случай щеше да я обсеби цялата. За нея нямаше да има спокойствие, докато не разкриеше това странно престъпление. Още щом влезе в стаята, с удоволствие отбеляза, че Марк вече действаше по случая. Съществуваха куп практически и бюрократични проблеми, които можеха да попречат на сериозно разследване като това, и Хелън имаше нужда от увереност, че нещата ще вървят гладко. Марк бе образцов детектив сержант — твърд и ефективен — който умееше да накара всички да гребат в една посока. Беше подбрал добър екип от полицаи — детективите сержанти Бриджис, Граундс, Сандерсън и Макандрю в допълнение към редовите сътрудници — и разследването започваше да се развива активно пред очите й. Марк се втурна към нея, когато я видя да влиза.

— Какво ще кажем на пресата, шефе?

Добър въпрос, който Хелън обмисляше от момента, в който се бе разделила с Джим Грийвс. Емилия Гаранита нямаше да се откаже, а след нея щяха да се появят и други. Млада жена бе застреляла приятеля си някъде в пущинаците. Ужасяваща история, идеална за пресата.

— Възможно най-малко. Докато случаят е под наш контрол, няма да разгласяваме, че има замесена и трета страна. Затова ще определим случая като битов, но няма да навлизаме в подробности. Пресата ще започне да бълва какви ли не предположения относно Сам и защо Ейми го е убила…

— Но ние не искаме да почерняме името му безпричинно — довърши мисълта й Марк.

— Именно. Той и майка му не го заслужават.

— Добре, на този етап ще действаме съвсем дискретно.

Той отново се залови за работа. Имаше занемарен вид — недоспал, небръснат, с измачкани дрехи — но все още във форма. Всеки следовател би се радвал Марк да бъде член на екипа му. Хелън искрено се надяваше, че той ще продължи да работи добре.

Доволна, че всичко е под контрол, тя си позволи пет минути почивка за чаша чай. Чувстваше се уморена, разпитът на Ейми беше изтощителен, а посещението в моргата — още повече. Искаше да се „изключи“ за момент, ала мозъкът й отказваше да го направи. Ужасната смърт на Сам я бе разтърсила издъно и сега не можеше да пропъди образа на безжизненото му, изкривено лице. Мъчителна гледка, която майка му тепърва щеше да види.

Беше толкова потънала в мисли, че забеляза Чарли едва когато тя застана до нея.

— Шефе. Със сигурност искаш да видиш това.

Имаше достатъчно неприятни изненади този ден, но Хелън усети, че я очакваше поредната такава.

Чарли й подаде две снимки — двама елегантно облечени като бизнесмени мъже, единият около трийсетте, другият значително по-възрастен.

— Бен Холанд и Питър Брайтстън. Обявени за издирване преди три дни. Връщали се от среща на адвокати в Борнмът. Но така и не се прибрали у дома.

Хелън изпита ужасно предчувствие.

— Колата им е открита в Ню Форест. Екип на местната полиция и охраната на парка претърсили всеки сантиметър от гората. Няма следа и от двамата.

— И? — Хелън подозираше, че имаше още.

— Палтата, чантите и портфейлите им били в колата. Мобилните им телефони са открити наблизо — с умишлено повредени SIM карти.

Още едно отвличане. По-странно и от първото. Двама възрастни мъже — умни, силни, способни да се грижат за себе си — бяха изчезнали безследно.