Матю Арлидж
Куршум за двама (107)

107.

Пълно унищожение. Други полицейски служители не биха издържали на този товар, биха пратили някоя изкупителна жертва на фронтовата линия. Но Хелън знаеше, че всичко това се случва по нейна вина, затова нямаше друг избор, освен да приеме ролята на жертвеното агне.

Изправена между две огромни снимки в близък план на Марк и Чарли, Хелън направи изявление за националната преса и подкани всеки, който има някакви подозрения, да се свърже с полицията. Статията на Емилия в „Еко“ бе предизвикала паника. В претъпканата зала за пресконференции имаше представители на всички малки и големи ежедневници от Обединеното кралство, както и журналисти от Европа, Съединените щати и други държави по света.

Вече нямаше скрито-покрито. Издирваха сериен убиец. Точно тази публичност чакаше Емилия Гаранита, затова описваше историята с всичките й отблъскващи подробности, предизвиквайки Хелън да подаде оставка. Настояваше за обществено допитване по въпроса дали Хелън трябваше да оглавява това разследване. „Еко“ подготвяше още една подробна статия със списък на всички лъжи, полуистини, увъртания и некомпетентни решения, които според тях определяха разследването до момента. Хелън посрещна атаката с гордо вдигната глава — за нея бе важно да отправи посланието си към обществото, цената на професионалното й поражение нямаше значение.

Първоначалното й намерение бе да остане в управлението цяла нощ, да се освободи от гнева и чувството за безсилие, но загриженият й екип надделя и успя да я накара да се прибере вкъщи — поне за час-два. Всички бяха капнали от умора, но никой не бе виждал Хелън да се прибира да поспи от седмица — трябваше да презареди батериите си.

Хелън се качи на мотоциклета си и пое към дома си със съобразена скорост — все още се чувстваше разнебитена и изпълнена с емоции. Щом се прибра, тя си взе душ и се преоблече. Приятното усещане за чистота я изпълни с енергия и — колкото и абсурдно да звучеше — с надежда.

За един кратък момент на еуфория се почувства сигурна, че ще ги открие живи и здрави.

Но докато гледаше през прозореца към навъсеното нощно небе, този кратък прилив на оптимизъм започна да се изпарява. Бяха търсили навсякъде, а не откриха нищо. Докато хампширската полиция претърсваше всяко кътче на Саутхамптън за изчезналите полицаи, Хелън се бе свързала с колегите си в Лондон. Може би в избраното от сестра й място имаше нещо лично? Може би се бе спряла на някое „забавно“ местенце, където да се посмее за последно? Като например изоставените складове, където като малки ходеха да чупят прозорци, или гробището, където се наливаха с алкохол, училищата, от които бягаха, подлезите, в които гледаха скейтбордистите. Бе помолила да претърсят всички тези места.

И все още нищо. Все същата съкрушителна тишина. Все същото смазващо безсилие. Марк и Чарли се намираха там някъде, навън, и Хелън не можеше да направи нищо, за да им помогне.

Постоя десетина минути в апартамента си, качи се на мотоциклета и пое обратно към управлението. Там някъде със сигурност имаше ключ към тази загадка. И Хелън трябваше да го открие.