Матю Арлидж
Куршум за двама (10)

10.

Даян Андерсън не беше виждала дъщеря си от три седмици. Дори и сега не я виждаше, въпреки че Ейми бе притисната към гърдите й в задушаваща прегръдка. В болницата се бяха погрижили за нея — бяха й позволили да вземе душ и да си измие косата — но тя продължаваше да изглежда различно.

Симпатичната служителка от полицията — Чарли — ги бе придружила до дома им. Каза, че ще помогне на Ейми, ще я накара да се почувства в безопасност, докато постепенно се приспособява отново към външния свят, ала тя беше шпионин. Даян изобщо не се съмняваше в това. Щеше да чака, да наблюдава и да докладва. Дъщеря й продължаваше да се намира в опасност. Двамата униформени полицаи, оставени на пост пред дома им, го доказваха. Дали бяха там да я пазят, или да я спрат, ако реши да избяга? И все пак, поне бяха изгонили журналистите. Репортер от някакъв местен жълт вестник си бе позволил да крещи през пощенската кутия и да пита по най-вулгарния начин защо Ейми бе убила приятеля си. Фактът, че въпросният репортер бе млада жена, правеше нещата още по-ужасни — какво ги прихващаше тези хора?

„Ейми застреля Сам.“ Ето така го бе формулирала онази безчувствена жена, детектив инспектор Грейс. Това звучеше абсурдно. Ейми никога не би застреляла когото и да било, най-малко пък Сам. Тя дори не беше докосвала пистолет. Тук не беше като в Америка.

Беше се обърнала към съпруга си Ричард в очакване той да възрази, да изчисти това недоразумение, ала неговото изражение бе като огледален образ на нейното — пълен шок. Изпита прилив на гняв — Ричард винаги отсъстваше, когато имаше най-голяма нужда от него — преди да се вземе в ръце и да се сблъска за пореден път с горчивата действителност. Ейми обичаше Сам. Даян неведнъж бе размишлявала какво ще стане, ако — когато — те се оженеха. И винаги бе стигала до извода, че Ейми ще последва модерната практика на съвместно съжителство, а не брак. Но Ейми я бе изненадала, когато сподели с нея, че определено изпитва желание да мине под венчилото, когато му дойде времето. Типично за нея обаче, Ейми щеше да го направи по нестандартен начин. Категорично изключваше бяла рокля и имаше твърдото намерение да бъде предадена на младоженеца от Даян, а не от баща си. Как ли би го приел Ричард? Дали другите хора щяха да харесат идеята, или щеше да им се стори странна? Даян сепнато осъзна, че отново се е замечтала. За сватбено тържество, което никога нямаше да се състои.

В цялата история нямаше никаква логика. Сам не беше сприхав или агресивен, така че не би могло да е самозащита. Инспектор Грейс бе вбесяващо потайна относно фактите — „Най-добре е Ейми да ви разкаже, когато се почувства готова“. Ала Ейми не обелваше и дума. Държеше се като глухоняма. Даян се опитваше да пробие стената — правеше й малцови шейкове, отваряше кутии с френски петифури (любимите й лакомства от дете), отрупа спалнята, която сега деляха, с всичките й стари играчки и джунджурии. Но нищо не помогна. Така че трите просто седяха и мълчаха. Чарли се разполагаше в единия край на дивана и се стараеше да не разлее чая си, Даян трупаше в чиниите сладкиши, които никой не ядеше, а Ейми просто се взираше в празното пространство и приличаше на празна обвивка на жизнерадостното момиче, което някога беше.