Платон
Държавата (95)

Митът за задгробно въздаяние. Разказ на Ер

614a XIII. Ето какви награди, въздаяния и дарове получава справедливият човек още приживе от боговете и от хората освен благата, които му дава самата справедливост.

— Няма съмнение, че те са прекрасни и ценни — рече той.

— Но същите — продължих аз — не струват нищо по отношение на качеството и количеството в сравнение с ония, които очакват справедливите и несправедливите след смъртта им. Необходимо е да ги чуят, та и единият, и другият да имат полза от това, което слушат от нашата реч.

614b — Говори — рече той, — понеже няма нищо друго, което бих слушал с по-голямо удоволствие.

— Аз няма да ти разказвам приказка като за Алкиной^[1], рекох, но за един мъжествен човек на име Ер^[2], син на Армений, родом от Памфилия. Той бил убит през време на война. Когато започнали да събират труповете на убитите след десет дена, неговото тяло било намерено запазено и пренесено в къщата му, за да бъде погребано. Но тука той лежал дванадесет дена върху кладата и се съживил. След като се съживил, Ер започнал да разказва това, което видял там^[3]. Щом душата му се отделила от тялото, рекъл той, тръгнала заедно с много други и всички заедно 614c пристигнали в някакво диво място, където имало две съседни една с друга цепнатини на земята, а срещу тях горе на небето други две. Между тия цепнатини седели съдии, които след произнасяне на присъдата заповядвали на справедливите да тръгнат по пътя надясно и нагоре през небето, като им поставяли знаци отпред за присъдата, а на несправедливите заповядвали да поемат път наляво и надолу. И те имали знаци 614d отзад за всички дела, които са били извършили. Когато пристъпил Ер, съдиите казали, че той трябва да бъде вестител на хората за това, което е там; те му заповядали да слуша и да наблюдава всичко, което и има на това място.

— Така той наблюдавал душите, след като са били вече отсъдени да отидат през една от цепнатините на небето и през една от цепнатините под земята. А през другите две цепнатини — от едната излизали от земята души, цели в мръсотия и прах, а от другата слизали от небето чисти души. Винаги пристигащите изглеждали, че са изминали дълъг път, и весело се 614e разполагали на поляна, като че ли са на весело всенародно празненство. Познатите радостно се поздравявали помежду си. Небесните разпитвали пристигналите от земята какво има при тях, а пък земните разпитвали пристигащите от небето какво има при 615a тях. Тогава те си разказвали едни на други. Земните със сълзи и ридания си припомняли при разказа колко много и какви нещастия са понесли и видели по време на своето пътуване под земята, а то продължавало хиляда години. Пристигналите пък от небето описвали своите наслаждения и неповторимите по красота гледки.

— Но, Главконе, необходимо е много време да се разкаже за всичко. Главното по думите на Ер е следното. 615b Колко много и какви някога някой е извършил неправди, за всички той получава съответно наказание, но десеторно повече за всяко престъпление (пресмятано в столетия, понеже човешкият живот толкова продължава), та наказанието наистина да бъде десет пъти повече от престъплението. Затова този, който е бил виновник за смъртта на мнозина, бил е предател на държава или на войска, или ги е подхвърлил на робство, или най-сетне е бил виновник за някаква друга беда, той за всичките си тия злодеяния понася десеторно повече мъки за всяко поотделно. Обратно, този пък, който е вършил щедро благодеяния, бил е 615c справедлив и благочестив, той получава в също такова съответствие достойна награда. Не заслужава да се припомня това, което Ер говореше за умрелите веднага след раждането си и за тия, които са живели малко. Той разказваше за още по-големи въздаяния за нечестието и за благочестието по отношение на боговете и родителите и за самоубийството. Разказваше, че в негово присъствие един бил запитан от друг къде е великият Ардией. Този Ардией е бил тиранин на една държава в Памфилия, живял преди хиляда години от онова време, убил престарелия си баща и 615d по-стария си брат, извършил и много други нечестиви дела, както се разказвало. А запитаният в отговор казал: „Ардией не е пристигнал и няма изобщо да дойде тука.“

XIV. Ние видяхме и това между другите страшни зрелища. След като претърпяхме много мъчения и бяхме вече близо до отвора на цепнатината и бяхме готови да излезем, изведнъж съгледахме този Ардией и още много други, почти също такива тирани. Заедно с тях имаше някои частни лица, извършили големи грехове. Когато те се опитваха да излязат, отворът не ги приемаше, а издаваше силен рев всеки път, когато някой от тях се опитваше да излезе, понеже не бяха се излечили от покварата си или не бяха претърпели достатъчно наказание. Тогава, продължи Ер, се 616a появиха диви, огнени по външност мъже; те се подчиняваха на рева, хващаха едните и ги влачеха, а на самия Ардией и на някои други завързаха ръцете, краката и главата, свалиха ги на земята, одраха ги и ги влачеха извън пътя по трънаци да ги нараняват. На минаващите постоянно край тях огнените мъже обяснявали причината за това наказание и казвали, че ги влачат, за да ги хвърлят в Тартара^[4]. Там наред с многото и различни други страхове, които имат, казваше, най-голям бил страхът да не би да се чуе страшният рев за всеки, когато се опита да възлезе горе. Когато отворът на цепнатината мълчи, тогава всеки с най-голяма радост се изкачва горе.

616b Такива са възмездията и наказанията, а наградите са противоположни на тях. След като всички престоявали седем дена на поляната, трябвало да се вдигнат и да тръгнат на осмия ден оттам. На четвъртия ден стигали там, откъдето отвисоко виждали светлина като стълб да минава през цялото небе и земя, приличаща съвсем на дъгата, но по-светла и по-чиста^[5]. Те 616c пристигали на това място, след като изминавали еднодневен път, и там виждали по средата на светлината опънати от небето краищата на небесните свръзки. Впрочем тая светлина е свръзката на небето и като защитни дъги на триери обхваща целия небесен свод. На двата краища на тия свръзки е окачено вретеното на Ананке, което придава връщателно движение на всичко. Оста и куката на вретеното са от стомана, а 616d пръстенът^[6] е от сплав от стомана и други метали. Устройството на вретенния пръстен е такова. По външен вид той не се отличава от тукашния пръстен. Но според това, което казваше Ер, ние трябва да си го представяме като нещо подобно на това — в един голям, кух и издълбан пръстен на вретено по цялата му големина е вместен плътно друг по-малък пръстен, както ведра се вместват едно в друго. След това във втория пръстен е вместен трети, в третия четвърти пръстен, а след това още четири. Следователно всичките пръстени на вретеното са осем и всички са вместени един в друг. Краищата им отгоре изглеждат като кръгове на обща ос, а отвън са изработени като един пръстен на едно вретено, а оста пък минава 616e през средата на осмия вътрешен пръстен. Първият и най-външен пръстен има най-голямата повърхност на кръга, шестият пръстен има втората повърхност по големина, четвъртият — третата, осмият — четвъртата, седмият — петата, петият — шестата повърхност по големина, третият — седмата и вторият — осмата повърхност по големина.^[7] Сферата на най-големия пръстен е разноцветна, сферата на седмия пръстен е най-светла, сферата на осмия пръстен получава светлина от осветяващия я седми 617a пръстен, а сферите на втория и на петия пръстен са твърде подобни помежду си по цвят — по-златисти от другите, сферата на третия пръстен има най-бял цвят, сферата на четвъртия е възчервена, а сферата на шестия пръстен е на второ място по белота.^[8] Вретеното като цяло се върти при своето движение в едно и също направление в кръг. Но при цялото негово кръгово движение намиращите се вътре в него седем кръга се движат бавно в противоположна 617b посока на цялото, а между тях най-бързо се движи осмият кръг; следващи пък по бързина са и свързано помежду си се движат седмият, шестият и петият кръг; четвъртият кръг, както им се струвало, е на трето място по отношение на движението, третият е четвърти, вторият е пети. Самото вретено се движи между колената на Ананке. Върху всеки негов кръг отгоре се намира сирена^[9] и като се движи заедно с кръга, издава един звук, един тон. А от всички осем тона се образува една хармония. Други три същества седят наоколо на равно разстояние, всяко на свой 617c отделен престол — това са дъщерите на Ананке, наречени мойри, облечени в бели дрехи и всяка с венец на главата си. Те се наричат Лахезис, Клото и Атропос, които пеят в съзвучие с хармонията на сирените: Лахезис пее за миналото, Клото за настоящето, а пък Атропос за бъдещето. Клото се допира през известни равни интервали от време с дясната си ръка на външната страна на вретеното и така взема участие в неговото външно движение; Атропос прави същото с лявата си ръка и подпомага неговото вътрешно 617d движение, а пък Лахезис подпомага и двете движения поредно с двете си ръце.^[10]

XV. И тъй душите, щом пристигнали там, трябвало веднага да отидат при Лахезис. Един прорицател първом ги поставил в ред, след това взел от колената на Лахезис жребиите и образци от живота, изкачил се на висока трибуна и казал: „Слово на девицата Лахезис, дъщеря на Ананке. Вие еднодневни души, започва началото на нов смъртоносен период за смъртния род. Не божественият дух ще ви избира, а вие ще си избирате божествения дух^[11]. Първият, който 617e получи жребий, дано избере живот, с който ще бъде свързан по необходимост. Добродетелта не признава тирания. Всеки ще притежава добродетел повече или по-малко в зависимост от това, дали я почита, или не я почита. Вината е на този, който избира, но бог е невинен.“

След като каза това, той хвърли жребиите за всички и всеки взе този, който беше паднал до него. Изключение направи Ер, понеже на него не беше 618a позволено това. Щом жребиите бяха взети, стана ясно на всеки един какъв получава. След това прорицателят поставил пред тях на земята образци на различни видове живот. Те били много повече от присъствуващите и най-разнообразни, понеже се предлагали образци за живот на всички животни и за всички хора.^[12] Дори между образците имало и тиранически — едни до края на живота, други пък завършвали по средата на живота и завършвали с бедност или с изгнание, или най-сетне с просия. Имало образци на живот на почитани мъже — едни поради външния си вид, по красота, сила и подвизи, а други поради своя произход и добродетелите на предците си. Тук били и образци за живот на непознати люде, а така също 618b и живот на жени. Тук нямало обаче степенуване на душите, понеже душата по необходимост става друга, щом е избрала вече друг живот. Иначе те били разбъркани помежду си — богатите с бедни, болните със здрави, а някои заемали средно положение между тях.

Ето тук, както изглежда, драги Главконе, се намира цялата опасност за човека. Заради това особено трябва много да се внимава, че всеки от нас да не полага грижи за другите знания било че е 618c изследовател, било че е ученик в тая наука, ако отнякъде може да научи това. Да се старае да открие кой ще го направи силен и опитен да разпознава добрия и лошия начин на живот, а от съществуващите възможности винаги да избира по-доброто. Като взема под внимание какво отношение има към добродетелта всичко, 618d за което се говори сега, и като съпоставя различните възможности, човек трябва да разбира какво е красотата, съпътствувана с бедност или богатство, също и при какво съединяване с какво състояние на душата тя върши добро или зло, а също така и какво значи благородство и неблагородство, частна и обществена дейност, сила и слабост, схватливост и несхватливост в учението. Природните свойства на душата чрез свързване едно с друго и чрез успешно придобити качества правят човека способен; като се съобразява с природата на душата и след размишление, той може да направи избор от всички възможности — по-лошия или по-добрия живот. По-лошият 618e живот е този, който ще поведе душата натам, където тя ще стане по-несправедлива, а по-добрият живот е този, който ще я води там, където тя ще стане по-справедлива: всичко друго ще изостави. Ето ние 619a видяхме, че това е най-добрият избор както за живия, така също и за умрелия. Необходимо е човек с такова непоклатимо мнение да отиде в преизподнята, за да остане и там незасегнат от богатствата и от другите такива злини и да не изпадне в тирания и да не извърши много други такива непоносими дела и сам още повече да не пострада. Трябва да знае винаги да избира средния начин на живот между тези два начина и да отбягва крайностите на единия и на другия начин както в настоящия живот, така също и през 619b целия си следващ живот. Така човек става най-щастлив.

XVI. След това върналият се вестител оттам съобщи, че прорицателят казал и следното: „Дори този, който последен пристъпи към избора, но е с разум и със строг живот, за него предстои приятен живот, а не лош. Този, който пръв е избрал, да не бъде безгрижен, а пък този, който е последен, да не отпада духом.“

След като каза прорицателят това, тогава първият, на когото попаднал жребий, тутакси съобщил, обясни Ер, че му се паднал живот на голям тиранин. 619c Безумието и ненаситността не му позволили да си направи избор, след като достатъчно е обмислил всичко. От него останало скрито, че с тоя избор е свързана съдбата за унищожаването на собствените му деца и още други злини. Като размислил на спокойствие, започнал да се удря в гърдите и да оплаква избора си, но не искал да остане верен на това, което предварително казал вестителят, защото не обвинявал себе си за злините, но съдбата, божествените духове и по-скоро всичко друго вместо себе си. А той бил от ония, 619d които пристигнали от небето, и през първия си живот живял в добре устроена държава, но се упражнявал в добродетелен живот по навик, а без философия. Така да се каже, дошлите от небето не са малцина сред тия, които попадат в тая грешка, понеже не са закалени в трудности. Напротив, мнозина от пристигналите от земята, понеже и сами са понасяли трудности и са виждали други да ги понасят, правят спокойно своя избор за начин на живот. Поради това и 619e поради случайността на жребия става смяна на лошото и доброто за много от душите. Но ако някой, докато е прекарвал живота си тука, разумно се е занимавал с философия, а жребият му за избора на живот не попада сред философските среди, тогава според тамошните схващания този трябва не само тука да бъде щастлив, но и по пътя за там оттук и отново насам трябва да върви не по земен и неравен път, а по гладък и небесен.

— Заслужава си да се наблюдава гледката — рече 620a Ер — как всяка душа си избира живот. Това било жалко, смешно и достойно за учудване зрелище. Най-често изборът съответствувал на привичката на прежния им живот. Аз видях как душата, която някога принадлежала на Орфей^[13], продължи да разказва Ер, избра живот на лебед от омраза към женския род поради смъртта си, причинена от жени, и затова не 620b пожела да се прероди в жена. Видях душата и на Тамир^[14], която избра живот на славей. Видях и лебед, който се насочи към избор на човешки живот, а също и други музикални същества, които постъпиха по същия начин. Една душа, която бе поред двадесета, избра живот на лъв. Това беше душата на Аякс Теламонов^[15], който не искаше да стане човек, понеже си спомняше за присъдата относно оръжието на Ахил. Освен това видях и душата на Агамемнон^[16], която поради претърпените страдания и от омраза към човешкия род предпочете живота на орел. Душата на Аталанта^[17] получила жребий нито с първите, нито с последните, а някъде по средата, но като видяла големите награди, които са за победителя от атлетическите състезания, тя не могла да отмине тоя 620c живот, а го взела. После видях душата на Епей^[18], син на Панопей, да се явява в природата на сръчна жена. Далече след последните видях и душата на шегобиеца Терсит^[19] в маймунски образ. Случи се така, че душата на Одисей^[20] последна от всички души пристигна да избира начин на живот. Като си спомни преживените трудни подвизи, без всякакво честолюбие тя в продължение на немалко време искаше да получи и търсеше живот на обикновено лице и с мъка намери този жребий, оставен да лежи някъде и 620d пренебрегван от другите. Като го съгледа, тя каза, че същото щяла да направи, ако първа би получила жребий, и охотно би го взела.

По същия начин душите на различни животни преминавали ту в човеци, ту в други животни, като душите на несправедливите животни се преселвали в диви, а на справедливите — в кротки. И ставали всякакви смешения.

След като всички души си избрали нов живот, те се явили в ред пред Лахезис. Тя пък изпратила 620e божествен дух на всеки един, какъвто душата си избрала, за да му бъде спътник-покровител в живота и изпълнител на избрания жребий. Божественият дух отвеждал поверената му душа първом при Клото, та под нейната ръка и под въртежа на въртящото се в кръг вретено се утвърждавала съдбата, която всеки е избрал за себе си по жребий. След като душата се докосвала до Клото, веднага божественият дух я 621a отвеждал при предачката Атропос, която прави определеното от съдбата невъзвратимо. Оттук, без да се обръща назад, душата се отправя към трона на Ананке и преминава през него. Щом преминали и останалите души, всички се отправили към полето около Лета^[21] през непоносима горещина и страшен зной, защото това поле няма никакви дървета и никаква растителност, която произвежда земята. Когато пък настъпила вечер, те се разположили на стан край реката Амелес^[22], чиято вода не може да се задържи в никакъв съд. За всички било задължително да пият известно количество от тази вода, но тия, които не са благоразумни, пият повече от определената мярка; 621b а този, който постоянно пие от нея, забравя всичко. След като се напили с водата й, душите заспали, настъпила среднощ и силен гръм загърмял и настанало земетресение. Из един път душите се разпръснали като падащи звезди — едни на една страна, други на друга към местата на своето рождение. Ер обаче бил възпрепятствуван да пие от тая вода. Къде и по какъв начин е влязъл в тяло, той не знае. Когато рано сутринта си отворил очите, той видял себе си прострян върху кладата.