Платон
Държавата (91)

Само полезната поезия се допуска в държавата

— Но ако не им се удаде да защитят поезията, драги друже, ние трябва да постъпим като тези, които някога са обикнали някого, но след като разсъдили, че любовта не е полезна, те се въздържат от нея, макар и с големи усилия. Също така и ние, у които поради чудна уредба на сегашната държава се е 608a развила обич към подобен вид поезия, ще се стараем тя да бъде най-добра и най-правдива. Но докато тя не бъде в състояние да се защити, ако стане нужда да я слушаме, ние ще повтаряме на себе си като целително заклинание същото това разсъждение, за което говорим, и ще се пазим да не попаднем отново в тази детинска и присъща на тълпата любов. Ще знаем, че не трябва да се занимаваме с тая поезия като че тя има нещо от истината и като че е сериозна; а този, който я слуша, трябва да внимава, като се 608b грижи за своята вътрешна нагласа, и трябва да помни това, което ние говорихме за поезията.

— Аз съм напълно съгласен — рече той.

— Спорът е голям, драги Главконе — казах аз, — много по-голям, отколкото изглежда: дали трябва човек да е добър или лош. Следователно не е достойно да пренебрегваме справедливостта и всяка друга добродетел било заради чест, било заради пари, било заради някаква власт, или пък заради поезията.

— Въз основа на това, което вече разгледахме, аз съм съгласен с тебе — рече той, — а смятам, че ще се съгласи и всеки друг.

608c IX. Но ние още не сме разгледали — продължих аз — най-голямата отплата и определените награди за добродетелта.

— Ти говориш за нещо невероятно велико — рече той, — ако има други награди, по-големи от вече споменатите.

— Но за краткото ни време — продължих аз — какво велико би могло да се случи? Цялото това време от детство до старост по отношение на вечността е някакво нещо съвсем кратко.

— В същност не е никакво — рече той.

— Но какво? Смяташ ли, че едно безсмъртно 608d същество трябва да се грижи за толкова малко време, а не за вечността?