Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел(2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10(2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki(2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- —Добавяне
Поезията е особено изкуство
— Нали измерването, пресмятането и претеглянето са най-сигурни помощници в тоя случай, за да не ни влияе повече това, което изглежда по-голямо или по-малко, по-многобройно или по-тежко, но пресметнатото, премереното и претегленото?
— Нима може да не е така?
602e — Но това е дело на разумното начало на душата за пресмятане.
— Негово дело е.
— Тази способност обаче премерва и определя едни неща като по-големи, други като по-малки, а пък трети — равни помежду им в противоположност на това, което са в действителност.
— Да.
— Но нали ние казахме, че е невъзможно едно и също лице да има противоположни мисли за едно и също нещо?
603a — И с право го казахме.
— Следователно онова начало на душата, което мисли против установеното с мярка, не е едно и също с това, което мисли според установеното с мярка?
— Не е едно и също.
— Но това начало, което вярва на мярката и на пресмятането, е по-доброто в душата.
— Може ли да не е така?
— Но противоположното на най-доброто е едно от лошите начала у нас.
— Това е неизбежно.
— Аз изложих всичко това с намерение да се съгласим, че живописта и изобщо 603b подражателното изкуство, намирайки се далече от действителността, върши свое дело, общува с някое начало от душата ни, което е далече от разума, и никак не общува с нещо здраво и положително.
— Точно така — рече той.
— Следователно подражателното изкуство е лошо, общува с лошо и ражда лоши дела.
— Изглежда.
— Но дали то е лошо само според зрението, продължих аз, или и според възприеманото от слуха, което в случая наричаме поезия?
— Вероятно и според нея — рече той.
— Но да не се доверим на видимото само въз основа на живописта — продължих аз, — а да се насочим и към самото това начало в душата, с което 603c общува подражателната поезия, и да видим дали то е лекомислено или сериозно.