Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел(2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10(2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki(2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- —Добавяне
Десета книга
Поезия в идеалната държава
595a I. Наистина — продължих — аз мисля, че, както в много други отношения, изобщо сме уредили добре нашата държава, ала особено твърдя това, когато говоря за поезията.
— Какво точно имаш пред вид? — попита той.
— Имам пред вид подражателната[1] поезия, която не се допуска никак в нашата държава. Този вид не трябва повече от всичко сега да се допуска и това 595b става още по-ясно според мене, след като бяха разгледани поотделно разновидностите на душата.
— Какво имаш пред вид?
— За да ви кажа, както мисля (вие няма да ме издадете нито на авторите на трагедии, нито на всички други подражателни поети): всички тия произведения са гибел за душите на слушателите, понеже те нямат начин да узнаят с тяхна помощ какво е това.
— Какво в същност имаш пред вид с тия си думи? — попита той.
— Макар че някаква обич и почит към Омир още 595c от детски години ме възпират да говоря, все пак съм длъжен да кажа. Изглежда, че пръв учител и водач на тия всички прекрасни трагически поети е именно той.[2] Наистина не трябва да се зачита човекът повече от истината; аз трябва да говоря това, което вече казах.
— Разбира се — рече той.
— Сега ме слушай или по-скоро отговаряй.
— Питай.
— Би ли могъл да определиш какво нещо е подражанието?[3] Впрочем и самият аз не съм съвсем наясно какво представлява то.
— Тогава наистина — рече той — как аз ще разбера?
596a — Няма нищо странно в това — продължих аз, — понеже късогледите често по-скоро долавят нещата от тези, които виждат добре.[4]