Платон
Държавата (82)

За показната справедливост

XII. Добре — потвърдих аз. — Понеже стигнахме до това заключение, нека повторим казаното по-рано, чрез което стигнахме до този въпрос. Беше казано, че е полезна несправедливостта, когато някой напълно несправедлив се почита като справедлив. Или това не беше казано?

— Така беше казано.

— А сега — продължих аз — нека поспорим с онзи^[1], след като вече се съгласихме каква е силата на справедливата и несправедливата постъпка.

— По какъв начин? — попита той.

— Като си създадем словесен образ на душата, та онзи (Тразимах), който говореше горното, да може да разбере какво е говорил.

— Но какъв ще бъде този словесен образ? — 588c попита той.

— Някакъв като ония образи, за природата на които митовете разказват, т.е. като образите на Химера^[2], на Сцила^[3] и на Цербер^[4]. Също и други същества, у които са сраснали няколко различни образа според митовете.

— Наистина се разказва — рече той.

— Представи си образ, който е многолик и многоглав. Тия глави са на домашни и диви зверове и са разположени около него и той може да ги променя и да ги създава от себе си.

588d — Това би било дело на опитен ваятел, — рече той. — Но понеже словото се поддава по-лесно на извайване от восъка и от други подобни вещества, нека приемем, че този образ е вече изваян.

— Нека вземем един образ на лъв и друг образ на човек.^[5] Първият да бъде много по-голям, а вторият образ да заема второ място.

— Това е по-лесно и аз си ги представих — рече той.

— Тия три образа съедини в един, та да се сраснат здраво един с друг.

— Това вече стана — рече той.

— Постави отвън над тия три един образ, образа на човек, така, че този, който не може да види 588e вътрешните три, а само външната покривка, да е убеден, че вижда само едно живо същество — човека.

— Вече е направено и това — рече той.

— Сега да кажем на този, който твърди, че е полезно за този човек да бъде несправедлив и не му е полезно да постъпва справедливо, че той не казва нищо друго, освен да е полезен на оня разнолик звяр и с храна да го прави силен, също и лъва и това, което се отнася до лъва, а пък човека да мори с глад 589a и да го прави слаб, за да го водят натам, накъдето всеки един от зверовете си поиска, и той по никакъв начин да не може да ги сближава и сдружава един с друг, но да ги оставя да се хапят и да се изяждат помежду си в люта битка.

— Наистина така би говорил този, който ще хвали несправедливостта — рече той.

— А този пък, който твърди, че справедливото е 589b полезно, нали той препоръчва да се прави и да се говори това, чрез което вътрешният човек у човека би станал възможно най-въздържан и ще се грижи за многоглавия звяр подобно на земеделец, който подхранва и облагородява кроткото у него, а пречи на дивото да расте? В тая си дейност той прави природата на лъва за своя помощница. Нали общо за всички ще се грижи и така ще ги храни, за да ги направи добре разположени помежду им и към него самия?

— Точно така говори този, който хвали 589c справедливостта.

— При всеки случай този, който хвали справедливостта, би говорил истината, а този, който хвали несправедливостта, би лъгал. Независимо дали имаме пред вид удоволствието, добрата слава или ползата, хвалителят на справедливостта винаги говори истината, а хулителят на справедливостта нищо вярно не казва и хули, без дори да знае това, което хули.

— На мене не ми е ясно какво хули — рече той.

— Нека да го убедим кротко, като му зададем 589d въпрос (защото той не греши доброволно): Чудни човече, нали бихме казали, че прекрасното и грозното са станали такива поради това, че прекрасното подчинява зверското в нашата природа на човешкото или още по-добре на божественото, а пък грозното подчинява кроткото от нашата природа на дивото? Ще се съгласи ли той, или какво?

— Ще се съгласи, ако би ме послушал — рече той.

— Според това разсъждение ще има ли някой полза — продължих аз, — ако несправедливо придобие злато, щом става така, че вземащият златото едновременно с това заробва най-добрата част от себе си на най-лошата? Ако някой срещу злато продаде в робство сина си или дъщеря си и при това на диви 589e и лоши хора, нали няма да му бъде полезно полученото за това злато, колкото и много да е то? Нали ще бъде много нещастен всеки човек и полученото в дар злато нали ще му причини по-страшна гибел от тая на Ерифила^[6], която получила в дар огърлица за живота на своя съпруг, щом без милост ще 590a зароби най-божественото от себе си на най-безбожното и най-нечестивото?

— Разбира се — рече Главкон, — той ще е много нещастен. Аз ти отговарям вместо онзи наш събеседник.

XIII. Не смяташ ли, че поради това още от старо време бива порицавана необуздаността, която в такъв човек повече, отколкото трябва отпуща оня страшен, голям и многолик звяр?

— Явно е — рече той.

590b — Дързостта и упорството нали биват порицавани тогава, когато се увеличават и прекомерно се напрягат тия страни на човешката природа, които са близки до лъвските и змийските?

— Разбира се.

— Разкошът и разнежеността нали при тази негова отпуснатост и разпуснатост се порицават, когато те му вдъхват леност?

— Защо не.

— Нали по същия начин биват порицавани ласкателството и низостта тогава, когато някой по същия начин подчинява раздразнителната си природа на безпокойния звяр и заради пари и от ненаситност към животински страсти още от млади години обикновено се превръща на маймуна вместо на лъв?

— Разбира се — рече той.

590c — Защо майсторството и занаятчийството, мислиш, се смятат за позорни? Ще назовем ли друга причина освен тая, че някой е ослабил най-доброто у себе си, така че не може да управлява вътрешните си зверове, но им служи и може да проявява само ласкателства към тях?

— Изглежда — рече той.

590d — Затова един такъв човек, за да бъде управляван от подобното на това, с което се управлява най-добрият, няма ли да кажем, че той трябва да стане роб на онова най-добро, което има божествена власт? Ние не вярваме, че това управление трябва да бъде във вреда на роба, както мисли Тразимах за управляваните^[7], но по възможност за всеки човек е по-добре да е под властта на божественото и разумно начало, особено за този, който има собствен управник у себе си; когато пък някой няма такъв, да бъде под властта на външен управник, та ние всички, 590e управлявани по един и същи начин, да сме по възможност подобни и приятели един на друг.

— Вярно е — рече той.

— И законът — продължих аз — желае това, доколкото е помощник на всички в държавата; същото изисква и властта над децата, която не им позволява да бъдат свободни, докато не установим у тях, както в 591a държавата, определен ред и докато не възпитаме най-доброто от техните души и не установим у тях страж и управник, подобен на тоя в нашата държава; едвам тогава ние ги пускаме на свобода.

— Няма съмнение, че е така — рече той.

— И така, Главконе, ще кажем ли и въз основа на какво, че е полезно да постъпваме несправедливо, да живеем разпуснато и да вършим позорни дела, чрез които човек става по-лош, макар и да получава повече пари и някаква друга сила?

— По никакъв начин — рече той.

— А защо несправедливият намира за полезно да 591b се скрива и да отбягва от наказание? Нима скриващият се не става още по-лош, а този, който не се скрива и претърпява наказание, укротява зверската си природа и става по-добър, дава свобода на доброто у себе си? Нима цялата му душа, върната към най-добрата си природа, придобила разсъдителност, справедливост и благоразумие, не бива в толкова по-добро състояние по отношение на тялото, притежаващо сила, красота и здраве, колкото душата е 591c по-ценна от тялото?

— Без съмнение.

— И така този, който има ум, нали ще живее, като направлява всичко свое към това на първо място да почита науките, които правят душата му такава, а останалото да не зачита?

— Очевидно — рече той.

— След това — продължих аз — състоянието и отхранването на тялото си той няма да предостави на зверското и неразумно удоволствие и не ще живее, като се търкаля в него, но дори и здравето си оставя без внимание и не се грижи как да стане силен, здрав и красив, ако чрез това няма да стане благоразумен, а винаги ще създава хармония в тялото си за 591d съзвучие с душата.

— Без съмнение — рече той, — стига да желае да бъде наистина образован и знаещ човек.

— Няма ли да търси — продължих аз — ред и хармония при печеленето на пари? Ще се поддаде ли на гордото мнение на тълпата и на възхвалата от страна на мнозинството, за да увеличава безкрайно богатството си и да си подготвя безкрайни злини?

— Не смятам — рече той.

591e — Като обръща внимание на своята вътрешна уредба — продължих аз — и като внимава да не се обърка нещо в него поради увеличаването или намаляването на имота му, той така ще се разпорежда, та ще увеличава и ще изхарчва богатството си според възможностите си.

— Точно така — рече той.

— По същия начин той ще гледа и на почестите: доброволно ще приема и ще вкусва тия от тях, 592a за които смята, че ще го направят по-добър, но ще избягва в частния и в обществения живот ония, за които е убеден, че ще разстроят наличното му състояние.

— Ако се замисли върху това, той няма да пожелае да се занимава с обществена работа — рече той.

— Заклевам се в кучето^[8] — рекох аз, — няма да пожелае в своята собствена държава и може би още по-малко в своето отечество, ако не се яви някакъв божествен случай.

— Разбирам — рече той. — Ти говориш за живеещите в държавата, за която ние разисквахме и която съществува само на думи, понеже, мисля, тя никъде не съществува на земята.

592b — Но образецът на тая държава — продължих аз — вероятно се намира на небето: ако някой желае, нека да я види и като я наблюдава, да уреди сам себе си. Няма никакво значение дали тая държава някъде на земята съществува или ще съществува, но само с нейните условия на живот човек би могъл да има работа, а на никоя друга.