Платон
Държавата (81)

Желания и удоволствия на тиранин и цар

— Нали най-много ще изглеждат отдалечени от 587b разума любовните и тираническите желания?

— Разбира се.

— А най-малко царствените и умерените?

— Да.

— Следователно тиранинът според мене ще бъде най-далече от истинското и свойственото му удоволствие, а философът ще бъде най-близко до своето.

— Необходимо е.

— Нали тиранинът ще живее най-неприятно — продължих аз, — а философът най-приятно?

— Съвсем е необходимо да бъде така.

— А знаеш ли — попитах аз — колко по-неприятно живее тиранинът от царя?

— Ако кажеш — отвърна той.

— Както изглежда, има три вида удоволствия — едно истинско и две неистински. Отбягвайки закона и разума, тиранинът минава отвъд неистинските 587c удоволствия и живее с някакви робски и наемнически удоволствия; а колко много затъва в живот без истински удоволствия, това не е лесно да се каже освен по следния начин.

— По кой начин? — попита той.

— Тиранинът е трети след човека от олигархическата държавна уредба, а по средата между двамата се намира човекът от демократическата уредба.

— Да.

— Ето защо, ако казаното по-рано е вярно, то по отношение на истинското удоволствие нали тиранинът трябва да прекарва своя живот с третия призрачен вид удоволствие, като го пресмятаме след олигарха?

— Така е.

— Но и олигархическият човек се намира също на трето място след човека от управлението с царе, 587d ако приемем аристократическия и царския за едно и също нещо.

— На трето.

— Следователно тиранинът се е отдалечил от истинското удоволствие три пъти по три — продължих аз.

— Изглежда.

— Призрачният образ на тираническото удоволствие следователно е (квадратна) плоскост — казах аз.

— Точно така.

— А при повдигане на трета степен става очевидно колко е станало по-малко удоволствието на тиранина от истинското.

— За този, който знае да смята, това е ясно — рече той.

587e — Който пък вземе обратната прогресия, ще определи колко царят се намира далеч от тиранина по отношение на истинското удоволствие. Същият при довеждане докрай умножението ще открие, че царят живее седемстотин двадесет и девет пъти по-приятно, а тиранинът живее толкова пъти по-неприятно.^[1]

588a — Ти направи неповторимо изчисление за разликата между тия хора, т.е. между справедливия и несправедливия по отношение на удоволствието и скръбта — рече той.

— Това число е наистина вярно и съответствува на живота им, — продължих аз, — ако на тях съответствуват дни, нощи, месеци и години.

— Разбира се, че съответствуват — рече той.

— А щом добрият и справедлив човек е толкова над лошия и несправедливия по отношение на удоволствието, няма ли неизмеримо още повече да го надминава с благоприличен живот, красота и 588b добродетел?