Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Карел(2020)
Разпознаване и корекция
Милен10(2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki(2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. —Добавяне

Пет вида щастие

580b — Хайде сега — настоях аз, — както се показа до този момент съдник въз основа на всичко, тъй също определи кой според твоето мнение е пръв по щастие, кой е втори и така поред за всички пет вида люде — за човека при държавна уредба с царе, после при тимократическа, на трето място за човека при олигархията, също при демокрацията и най-после при тиранията.

— Лесно е — рече той — да се даде мнение за тях, понеже, щом се появят, аз подобно на хорове[1] веднага ги преценявам по добродетел, пороци, щастие и по противоположните на тия им качества.

— И така да наемем ли глашатай — продължих 580c аз — или сам да разглася, че синът на Аристон[2] сметна най-добрия и най-справедливия човек за най-щастлив, а такъв е най-царственият, който властвува над себе си. А най-лошия и най-несправедливия човек Главкон сметна за най-нещастен. Нали такъв е този, който е най-голям тиранин за самия себе си и най-тиранически управлява държавата?

— Така го разгласи — рече той.

— Да добавим ли — попитах аз, — че те са такива независимо дали остават скрити, или не остават 580d скрити за всички хора и богове?

Бележки

[1] Хорът в древногръцката драма изразява често общественото мнение, а при появата на нови лица на сцената давал и мнение за тях.

[2] „Син на Аристон“ е Главкон.