Платон
Държавата (76)

За тираническата жестокост

VI. Нали такива злини има в голямо изобилие този, който лошо управлява сам себе си? Ти го определи преди малко като най-нещастен, тиранически настроен човек, който не прекарва живота си като частно лице, но е принуден от някаква съдба да стане тиранин. И макар че не може да заповядва сам на себе си, той се залавя да заповядва на другите. Нали той 579d прилича на този, който е с болно тяло и няма сили да се грижи сам за себе си, но е принуден да прекарва живота си в борба и бой със силни люде?

— Без съмнение, Сократе, ти говориш съвсем верни и истинни неща — рече той.

— Не е ли напълно жалко това състояние, драги Главконе — продължих аз, — и не живее ли тиранинът още по-трудно от този, когото ти определи, че живее най-трудно?

— Точно така — рече той.

— В същност дори някой да не е съгласен, в действителност истинският тиранин е истински роб, 579e осъден на най-големи ласкателства и робувания, ласкател на най-порочните, лишен от възможност да изпълни някога своите желания, но винаги нуждаещ се най-много от най-много неща и наистина е беден, стига само човек да знае да прониква дълбоко в душата му. Той е обхванат от постоянен страх и е измъчван от ужас и терзания през^[1] целия си живот, щом е подобен на държавата, която управлява. А той подобен ли е на нея, или не?

— Съвсем е подобен — рече той.

580a — Освен това ние ще определим за тоя човек още и това, което по-рано казахме, че за него е необходимо да бъде поради властта си, и то много повече, отколкото е бил по-рано, и омразен, и неверен, и несправедлив, и недружелюбен, и нечестив, и такъв, който приема и подхранва всякаква порочност. Поради всичко това той е най-нещастен първом за себе си, а след това прави такива и своите близки.