Платон
Държавата (74)

Тиранията и незаконните желания

— За този човек наистина имаше и има такова мнение — рече той.

— Сега си представи — продължих аз, — че младият син на един такъв и вече застарял човек е възпитан в неговите нрави.

— Представям си.

572e — Представи си сега, че с него е станало същото, което е станало и с баща му, но че той се увлича към всяко беззаконие, което неговите наставници наричат съвършена свобода. Неговият баща и другите му домашни го подпомагат да се насочи по средата на тия желания, но ония силни магьосници и създатели на тирани, понеже не се надяват, че може да задържат младежа по друг начин, насочват го коварно към някаква страст, която води към безделие и към желания, които разпиляват всичко натрупано. Тая страст е като някакъв крилат и голям търтей. Или ти смяташ, 573a че страстната любов на такива младежи е нещо друго?

— Не е никак нещо друго, а само такава — рече той.

— И тъй, щом около него бушуват различни желания, изпълнени с благоухания, благовония, венци, вино и удоволствия, присъщи на такива съжителства, от друга страна, като увеличават до последна 573b степен жилото на страстта и като го подхранват, предават младежа на търтея; тогава този застъпник на душата се заобикаля отвред с лудост и беснее. Дори да има у себе си някакви мнения и желания, които изглеждат добри и все още притежават срам, той ги унищожава и ги изхвърля от себе си, докато не се освободи от разсъдливост и не се изпълни с нахлуло отвън безумие.

— Ти описваш по съвършен начин раждането на човек с тиранически характер — рече той.

— Нали поради това — продължих аз — още в древността са наричали Ерос тиранин?

— Изглежда така — рече той.

— Нали и пияният човек, приятелю — продължих аз, — носи известни тиранически мисли?

573c — Носи.

— Но безумният и лудият се опитва и се надява, че е в състояние да управлява не само хората, но и боговете.

— Разбира се — рече той.

— Следователно, друже мой — продължих аз, — има истински качества на гражданин на държава с тираническа уредба този човек, който е пияница, похотлив и жлъчен било по природа, било по възпитание или пък и поради двете.

— Съвършено вярно.

III. Както изглежда, така се появява такъв човек. Но как той живее?

573d — Ще ти отговоря с поговорката на шегаджиите — рече той: „Това и ти ще ми кажеш.“^[1]

— Без съмнение ще ти кажа — продумах аз. — Смятам, че след това настават у тях празници, пирове, увеселения, приятелства и всички други такива неща, сред които тиранинът Ерос^[2] властвува и владее всичко, което се намира в душата.

— Необходимо е — рече той.

— Не поникват ли всеки ден и всяка нощ там много и силни желания, които се нуждаят от много неща?

— Наистина много.

— Следователно, ако има някакви доходи, те бързо се изразходват.

— Как може да не се изразходват.

573e — А след това започват заемите и изчерпването на средствата.

— Какво друго?

— Когато вече нищо не остава, нали по необходимост загнездилите се здраво и мощно в душата желания почват да надават вик; прахосалите имота си лица сякаш са подмушвани от жилата на много желания и още повече от любовта, която води другите желания като свои телохранители; тия прахосници почват да беснеят и да оглеждат кой какво притежава и кого биха могли да ограбят било с измама или с насилие?

— Непременно — рече той.

574a — За тях е необходимо вече да грабят отвсякъде или пък да понасят големи мъки и страдания.

— Това е неизбежно.

— Нали както появилите се по-късно желания у него са по-силни от по-старите и са ги изтикали, така също и той, бидейки по-млад от баща си и майка си, ще се домогва, след като изразходва своя дял, да отнеме и да си присвои родителските богатства?

574b — Какво друго ще прави — рече той.

— Ако пък не му позволят това, нали ще се опита да краде и да мами родителите си?

— Без съмнение.

— Ако и това не би могъл да направи, не би ли пристъпил после към грабеж и насилие.

— Мисля — рече той.

— Ако старецът и старицата биха се възпротивили и борили, драги, той би ли се засрамил и би ли се въздържал да не върши нещо, което е присъщо на тираните?

— Страхувам се за родителите на един такъв човек — рече той.

— Заклевам се в Зевса, Адиманте, смяташ ли, че 574c заради скорошна и излишна приятелка ще нанесе удари на отдавна обичаната си и необходима майка или заради красив, неотдавна обикнат и ненужен му младеж ще се реши да бие своя некрасив, но необходим стар баща^[3], който е най-стар от неговите другари? Няма ли да направи роби родителите си на споменатите свои любимци, ако би ги завел в смутения си дом?

— Да, заклевам се в Зевса — рече той.

— По този начин изглежда, че голямото щастие е родило тираничен син — рекох аз.

574d — Разбира се — рече той.

— Но когато поради големия рояк от удоволствия, натрупани в душата му, бащините и майчините имоти не стигнат и бъдат похарчени, няма ли първо да посегне на някой дом или върху дрехите на някой, който се движи късно нощем, а после да ограби и някое светилище? Между това неговите стари разбирания, които е имал още от детство за красивото и грозното и смятани за справедливи, са подчинени на неотдавна развихрените желания, които 574e съпровождат Ерос, с чиято помощ са добили и власт. По-рано, когато той е бил още под властта на закона и на баща си, сам се е управлявал демократически, тия желания 575a са се появявали само по време на сън във вид на сънища; но попаднал под властта на Ерос, той непрестанно бива такъв наяве, какъвто рядко е бил насън; и няма да се въздържа нито от някакво жестоко убийство, нито от лакомия, нито от каквото и да било престъпление. Вселилият се при пълна анархия и беззаконие у него тиранин Ерос, понеже е всевластен, ще води завладения като напълно подчинен към всякаква дързост, с която ще задоволява себе си и заобикалящата го необуздана тълпа; тая тълпа, от една страна, е проникнала отвън поради лоши общувания, а, от друга страна, е създадена отвътре от самите негови нрави, когато вече се е почувствувал разюздан. Нима не е такъв животът на този човек?

— Такъв е — рече той.

575b — Ако пък — продължих аз — в държавата такива лица са малко и останалият народ е разумен, то отиват другаде и стават телохранители на някой тиранин или пък започне ли война, стават наемници. А пък в мирно и спокойно време те вършат на дребно злини в своята собствена държава.

— Какво имаш пред вид?

— Например крадат, разбиват стени, стават джебчии, обират дрехи, ограбват светилища, отвличат и продават в робство хора; понякога клеветят, ако имат дар слово, стават лъжесвидетели и вземат подкупи.

575c — Това наричаш злини на дребно — рече той, — щом малцина са такива.

— Наистина са на дребно — продължих аз, — понеже в сравнение с големите злини те са малки, а всичко това, ако се вземе под внимание разрухата и вредата за държавата, както се казва, не може дори да се сравни с тиранина. Но когато в държавата има много такива и когато заедно със своите съмишленици 575d почувствуват, че са мнозинство, тогава използуват глупостта на народа и от тях излиза тиранинът, който в себе си, в своята душа, е изградил най-голям и най-значителен тиранин.

— Естествено — рече той, — че такъв ще бъде най-голям тиранин.

— Така е, ако гражданите му се покорят доброволно, но ако държавата се противопостави, както по-рано той наказваше майка си и баща си, така също и сега ще накаже отечеството си, стига само да може, като доведе нови другари; ще им постави в робство любимата си някога майчина, както казват критяните, и бащина земя. А това е и целта на желанието на един такъв човек.

575e — Без съмнение това е неговата цел — рече той.

— Но такива хора — продължих аз — не са ли били същите и в частния си живот, преди да са станали управници? Първо, с които и да влязат във връзка, изискват да бъдат ласкани от тях и всецяло да са готови да им служат; или пък, ако се нуждаят от 576a нещо си, сами унизително се молят и дръзват да се представят за най-близки, но щом постигнат желанието си, нали веднага се отчуждават?

— Без съмнение.

— Следователно през целия си живот никога на никого не са приятели, но винаги са или господари на някого, или пък робуват някому, защото тираническата природа винаги е лишена от свобода и от истински приятели.

— Разбира се.

— Нима е неправилно такива хора да наричаме незаслужаващи доверие?

— Защо да е неправилно?

— Тях толкова повече можем да наричаме 576b несправедливи, щом с право по-рано стигнахме до съгласие за естеството на справедливостта.

— Да, правилно се съгласихме — рече той.

— Нека сега направим обобщение — казах аз — за най-лошия. Той и наяве е такъв, какъвто го представихме насън.

— Разбира се.

— Този, който по природа е склонен към най-голяма тирания, щом заграби еднолична власт и колкото по-дълго време ще властвува като тиранин, толкова по-голям тиранин ще става.