Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел(2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10(2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki(2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- —Добавяне
Човекът при олигархията
VIII. След това нека разгледаме човека, който съответствува на олигархическата държавна уредба: как той се създава и като се е създал, какъв е в същност.
— Разбира се, трябва да го разгледаме — рече той.
— Нали е най-вероятно, че човекът на олигархията се е създал от човека на тимокрацията?
— Как?
— След като се роди от него син и отначало той 553b подражава на баща си и върви по неговите стъпки; после вижда как баща му неочаквано се впуска към държавата като към плитко място и като разпилява своя имот и унищожава себе си било като пълководец, било като се заема с някаква друга важна длъжност в управата. После попада под съд и наклеветен от доносчици, бива наказан със смърт или бива изпратен[1] в изгнание, или пък, лишен напълно от чест, той губи целия си имот.
— Изглежда — рече той.
— След като вижда това, драги мой, изстрадал 553c много и загубил наследството си, а в същото време и обхванат от страх дори за главата си, мисля, че синът изхвърля от престола в душата си честолюбието и гневливостта. Унижен от бедността, той се насочва към забогатяване, бавно и по малко събира пари чрез икономии и труд. Не смяташ ли, че такъв човек тогава ще постави на оня трон своето вродено чувство за печелене и своето сребролюбие и не би си въобразил, че е великият цар[2], който носи корона и огърлица и се препасва с меч?
553d — Смятам — рече той.
— А своята разумност, мисля, и своята пламенност, като захвърли на земята, където му попадне, започва да робува само на споменатите чувства, не си позволява никакво друго занимание и изследване освен по какъв начин малкото му пари да станат повече, а така също вече не се учудва на нищо и нищо друго не почита освен богатството и богатите хора, не търси почит от нищо друго освен чрез притежаваните от него пари и всичко друго, което води към това.
— Никоя друга промяна не може да бъде така бърза и действена, както промяната на юношата от честолюбив в сребролюбив.
553e — Такъв човек — попитах аз — нали е олигарх?
— Най-малкото неговото появяване идва от човек, който е подобен на тая държавна уредба, от която се е появила олигархията.
— Нека видим дали той наистина е подобен на олигархията.
— Да видим.
IX. На първо място не е ли подобен поради това, че твърде много цени парите?
554a — Как да не е?
— Освен по това още, че е пестелив и работлив, като задоволява само необходимите свои желания и не прави други разходи, понеже потиска останалите си желания като безполезни.
— Без съмнение.
— Той е и нечист — продължих аз — и от всичко извлича печалба, и опитен събирач на богатства. А народът хвали такива. Нима той не е подобен на олигархическа държавна уредба?
554b — И аз така мисля — рече той. — Парите най-много се почитат в такава държава и от такъв човек.
— Нали затова е такъв този човек, понеже не се е занимавал с наука? — рекох аз.
— Не се е занимавал — рече той, — защото в противен случай нямаше да постави слепец за водач на своя хор[3] и да го зачита най-много.
— Добре — потвърдих аз. — Но обърни внимание 554c дали ние не твърдим, че у него са се появили търтейски желания поради необразованост — едните бедняшки, а другите престъпни, обуздавани със сила поради предпазливост?
— В най-голяма степен — рече той.
— А знаеш ли — попитах — какво трябва да гледаш, за да забележиш тяхното престъпление?
— Какво?
— Тяхното опекунство над сираците и когато им се случи нещо такова, да имат пълна власт да постъпват несправедливо.
— Вярно.
— Не е ли явно също, че такъв човек при други обстоятелства, при които се ползува с добра слава, 554d понеже се смята за справедлив, обуздава с някаква умерена своя сила другите свои лоши желания, и то не поради убеждение, че това не е добро, нито поради вслушване в разума, а само поради необходимост и страх, уплашен за съдбата на своето богатство.
— Разбира се — рече той.
— Заклевам се в името на Зевса, друже мой — продължих аз, — че у мнозина от тях ти ще намериш желания, каквито имат търтеите, когато трябва да се пропилее чуждото.
— И твърде много — рече той.
— Следователно този човек не е без тревоги у себе си. Той също не е един, но е някакъв двоен: той иска 554e да има желания, при които по-добрите да са много по-силни от по-лошите.
— Така е.
— Поради това, мисля, той има по-благоприлична външност от мнозина, макар че истинската добродетел на една съгласна със себе си и хармонична душа да бяга далече от него.
— Струва ми се.
555a — От друга страна, скъперникът е слаб съперник при състезание за някаква победа или друго състезание за прекрасно дело, понеже заради слава и други подобни подвизи не желае да изразходва пари, страхувайки се да не събуди разточителни страсти у себе си и да извика за техен съюзник състезанието, но взема участие в борбата за олигархията с незначителни свои средства, като в повечето случаи не успява, но богатее.
— Разбира се — рече той.
555b — Още ли няма да вярваме — продължих аз, — че скъперникът и сребролюбецът са получили тия свои качества по подобие на държавата, която има олигархическа уредба?
— По никакъв начин няма да не вярваме — рече той.
X. Както изглежда, след това трябва да разглеждаме демокрацията; по какъв начин тя се е появила, а след като се е появила, какъв е нейният гражданин, та като узнаем характера на този човек, да го поставим на преценка.
— Нека да вървим — рече той — по същия път, по който изследвахме и другите.
— Не преминава ли държавата от олигархическа към демократическа уредба по такъв начин — продължих аз, — та да стане възможно най-богата чрез ненаситен стремеж към съществуващите блага?
— Но как?
555c — Понеже, мисля, управниците в държавата при олигархията са управници поради голямото си богатство, не желаят да ограничават със закон младежите, които са разпуснати, за да им се пречи да разпиляват своите богатства, та чрез изкупуване на техните имоти и чрез даване на пари под лихва да станат по-богати и по-почитани.
— Повече от всичко.
— Нали е ясно, че е невъзможно в такава държава 555d гражданите да почитат богатството и в същото време да имат достатъчно разсъдителност, но по необходимост ще пренебрегват или едното, или другото?
— Безспорно е ясно — рече той.
— Хора, които никак не обръщат внимание на разпуснатостта в държави с олигархическа управа и които позволяват да се живее разпътно, принуждават понякога и не неблагородни хора да станат бедни.
— Твърде често.
— Седят те според мене в държавата, снабдени с жила[4] и въоръжени — едни обременени с дългове, други лишени от чест, а пък трети мъчени и от двете злини; те изпитват ненавист и кроят заговори против тия, които са присвоили и владеят имотите им, а и против другите, които замислят държавен преврат.
555e — Това е така.
— А пък търговците, отдадени на своите работи, като че ли не забелязват такива люде, но са готови винаги да нанесат рани на този, който смирено идва при тях да моли за пари. Като вземат големи лихви, надминаващи многократно главницата, те създават в 556a държавата много търтеи и бедняци.
— Наистина много — рече той.
— И по никакъв начин — продължих аз — не желаят да загасят едно такова разпалено зло, като не забраняват всеки да употребява своя имот, както си иска, и не прибягват до средства, които не се разрешават според някакъв друг закон.
— Според какъв закон?
— Който върви след онзи и принуждава гражданите да се грижат за добродетелта. Наистина, ако се 556b нарежда всеки да извършва доброволните търговски сделки за собствен риск, то в държавата биха се сключвали търговски сделки с по-малко безсрамие и в нея би имало по-малко от тия злини, за които сега говорихме.
— Много по-малко — рече той.
— А сега — продължих аз — управниците в държавата поради всичко това нали така са настроили управляваните, а също и себе си, и своите деца, че младежите им живеят разгулно и не полагат грижи 556c нито за тялото си, нито за душата си, а са неиздръжливи и безсилни при наслади и при понасяне на скърби?
— Може ли да не е така?
— Нали и те самите, като се занимават само с търговски сделки, не обръщат повече никаква грижа за добродетелта, както това правят бедните?
— Не се грижат.
— Ако така настроените управници и управлявани се срещнат било по време на пътуване, било при други случаи на общуване, като например при народни игри или военни походи, при съвместно плаване или заедно носене на военна служба, или пък при взаимно пазене по време на едни и същи опасности, при нито един от тия случаи бедните не биват 556d презирани от богатите. Напротив. Често бедният, слаб и обгорял от слънцето, стои нареден в боя близо до отгледания на сянка и с чужди меса по себе си богаташ, вижда как този богаташ се задъхва и е напълно безпомощен, не смяташ ли ти, че той няма да разбере, че тези люде са станали богати само със своите лоши качества? Нали бедните, когато се срещат насаме, един на друг биха си казвали: Тия наши богаташи не са никакви мъже?
556e — Аз зная добре, че те правят това — рече той.
— Но както болното тяло трябва най-леко да бъде докоснато отвън, за да почувствува болка, а понякога и без външни причини само себе си докарва в неспокойно положение, нали също така и държавата подобно на споменатото тяло боледува и се бори сама със себе си поради малък повод, когато едни търсят помощ отвън от държава с олигархическа уредба, 557a други път от държава с демократическа уредба, а понякога и без тия външни причини се излага на бунт?