Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Карел(2020)
Разпознаване и корекция
Милен10(2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki(2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. —Добавяне

Олигархия

VI. След казаното да говорим ли според думите на Есхил:

Един подхожда за една държава, друг за друга.[1]

Или според нашия план за споменатата по-рано държава?

— Без съмнение според плана — рече той.

— А след споменатата вече държавна уредба според мене идва олигархията.

— Но коя държавна уредба — рече той — ти наричаш олигархия?

550d — Държавна уредба — обясних аз, — която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението.

— Разбирам — рече той.

— Не трябва ли най-напред да кажем как от тимархията произлиза олигархията?

— Да.

— Макар и да е ясно дори за слепия как е станало това — казах аз.

— Как?

— Пълните каси със злато на всеки един — продължих аз — погубват тимократическата държавна 550e уредба. Богатите най-напред изнамират за себе си разходи и затова променят законите, без да им се подчиняват те самите и техните жени.

— Вероятно — рече той.

— Тогава те правят мнозина от народа подобни на себе си, понеже човеците виждат как се преуспява и се стремят да си подражават.

— Вероятно.

— Като тръгват оттука — продължих аз, — по-усърдно се впускат в печелене на имоти; и колкото повече смятат парите за по-ценни, толкова по-малко зачитат добродетелта. Нима добродетелта не се различава от златото така, че ако и двете бъдат поставени на блюдата на везни, винаги те отиват на 551a две противоположни страни?

— Наистина е така — рече той.

— Следователно, когато в държавата се почитат богатството и богатите, тогава не се почитат добродетелта и добродетелните хора.

— Очевидно.

— Това пък, което винаги се почита, е предмет на търсене, а това, което не се уважава, бива пренебрегвано.

— Така е.

— И тъй на мястото на надменните и честолюбиви люде се явяват алчни за богатства и обичащи парите. Сега в държавата започват да величаят богатия, да му се възхищават и да го поставят на власт, а бедния не зачитат за нищо.

— Повече, отколкото трябва.

551b — Нали тогава прокарват закона за изискванията на олигархическото управление, като определят и необходимата сума, която трябва да притежава управникът олигарх? Колкото парите са повече, толкова е по-недостъпна олигархията, а колкото те са по-малко, толкова е и по-достъпна олигархията. Който няма определеното от ценза богатство, той и не се допуска до властта, както се вече каза. Такова управление се установява или със силата на оръжието, или чрез терор, както е било по-рано. Не е ли така?

— Така е.

— Установяването на тая държавна уредба, така да се каже, е станало по този начин.

551c — Да — рече той. Но какъв е характерът на тая държавна уредба? Какви са и нейните недостатъци, за които казахме, че ги има?

VII. Първият недостатък — казах аз — е в самото определяне на имуществения ценз. Помисли си, че някой би избирал капитани на кораби по имуществен ценз и не би допуснал до тая длъжност бедния дори да е най-опитен в това изкуство.

— Те биха извършили лошо плаване с корабите — рече той.

— Нима не би трябвало да се каже същото за всяка друга власт?

— Мисля, че трябва да важи за всяка власт.

— Само без държавата — попитах аз, — или се отнася същото и за държавата?

— Толкова повече важи за една власт, колкото тя е по-трудна и по-голяма.

551d — Това е най-големият недостатък на олигархията.

— Явно е.

— А кой е другият по-малък от този недостатък?

— Кой е наистина?

— Този, че в една такава държава по необходимост ще има всъщност две държави: едната на бедните, а другата на богатите. А понеже живеят в едно и също място, те биха замисляли само зло помежду си.

— И не съвсем малко зло, заклевам се в Зевса — рече той.

— А може би е добре, че те нямат вероятно възможност да водят някаква война, понеже са 551e принудени или да си служат с въоръжения беден народ и ще се страхуват от него повече, отколкото от враговете, или пък, ако не си служат с него, то наистина ще се окажат малцинство олигархи във време на война. А понеже са и сребролюбци, няма да искат да внасят пари.

— Това не е хубаво.

552a — Но какво? Нали още преди това ние не одобрихме, че при такава държавна уредба едни и същи лица се занимават с много работи: и обработват земята, и се занимават с търговия, и водят война. Смяташ ли, че това е правилно?

— Съвсем не.

— Внимавай дали от всички тия злини следната не е най-голяма за разглежданата държавна уредба.

— Коя?

— При нея е позволено на всеки човек да продава своите имоти и друг да става техен собственик. Този, който продава, продължава да живее в държавата, без да е вече някакъв неин член: нито е търговец, нито е занаятчия, нито е конник, нито тежко въоръжен, но се нарича беден и нямащ нищо.

— На първо място е това зло — рече той.

552b — Това наистина не се забранява в държавите с олигархическа уредба, защото в противен случай не би имало, от една страна, пребогати люде, а, от друга страна, напълно бедни.

— Правилно.

— Обмисли и следното. Ако един човек е богат и щедро пилее, по-голяма ли полза би имало тогава за държавата по отношение на това, за което сега ние говорихме? Или той само би изглеждал, че е между управниците, а в действителност нито е бил управник, нито неин служител, но само разсипник на готово богатство?

552c — Така е — рече той. Само би изглеждал, а в действителност няма да бъде нищо друго освен разсипник.

— Искаш ли да кажем — продължих аз, — че както в медената пита търтеят е болест за пчелното семейство, така също и един такъв човек в обществото подобно на търтей е болест за държавата?

— Съвсем вярно, Сократе — рече той.

— Не е ли вярно, Адиманте, че бог е създал всички крилати търтеи без жила, а пешите търтеи е създал едни също без жила, а други с опасни жила? Нали 552d тези, които са без жила, завършват живота си в старост като бедни, а всички, които са с жила, са наречени престъпници?

— Съвсем вярно — рече той.

— И така ясно е — продължих аз, — в държава, в която виждаш бедни, на същото място има и прикрити крадци, джебчии, светотатци и майстори на всички подобни злини.[2]

— Ясно е — рече той.

— Но какво? В държавите с олигархическо управление ти не виждаш ли бедни?

— Почти всички освен управниците — рече той.

552e — Нали ние мислим — продължих аз, — че в тия държави има много злодеи с жила, които усърдно със сила биват обуздавани от властите?

— Разбира се, мисля — рече той.

— Няма ли да кажем, че такива хора се появяват там поради липса на образование, поради лошо възпитание и поради несъвършената държавна уредба?

— Ще кажем.

— Такава е държавата с олигархическото управление и такива недостатъци има, а възможно е и по-големи да има.

— Почти е така — рече той.

Бележки

[1] Вероятно тия думи са перифраза на реплика на Етеокъл от Есхиловата трагедия „Седмина против Тива“ (стих 451), с която той моли вестителя да му разкаже за вождовете, които са се разположили със своите войски при другите врати на крепостта. Или пък се има пред вид стих 433 на същата трагедия.

[2] Тази прекрасна алегория се среща още в Хезиодовите „Дела и дни“ (стих 300 и сл.). Търтеи за Платон са бившите олигархи или разорени богаташи. След като са прахосали всичко свое, такива люде не вършат нищо в полза на държавата, понеже живеят само за себе си и само се грижат за задоволяване на своите страсти. Но похарчили своето, те не се спират пред нищо, за да използуват чуждото. Търтеи без жила за Платон са тия бедняци, които могат само да ядат и да пият от чуждото, стига да имат възможност за това. Търтеи пък с жила са тези, които по природа имат дарования и способности, но поради безделие и гуляи са отвикнали от всякакъв труд, който изисква каквото и да било усилие.