Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел(2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10(2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki(2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- —Добавяне
Осма книга
543a I. Добре. Ние, Главконе, се съгласихме, че в добре уредената държава жените са общи, общи са и децата, а и цялото тяхно възпитание, както са общи заниманията им по време на война и мир. А пък царете им са мъже, превъзходни в областта на философията и във военното дело.
— Съгласихме се — рече той.
543b — Уговорихме се и в това, че след като управниците бъдат определени, те ще поведат войниците и ще ги настанят да живеят в къщи, които вече описахме, понеже никой от тях няма нищо собствено, а къщите са общи за всички. Освен за тия къщи ти си спомняш, че ние се съгласихме каква собственост трябва да имат те.
— Спомням си — рече той. Ние решихме, че никой нищо не трябва да притежава от тия имоти, които сега другите имат, но като опитни във война и като стражи да получават от другите 543c възнаграждение за своята служба като пазачи във вид на храна за годината, а пък те самите да се грижат за цялата държава.
— Правилно говориш — потвърдих аз, — но тъй като вече свършихме с това, нека си припомним откъде сега се отклонихме, за да вървим по същия път.
543d — Това не е мъчно — рече той. Почти както сега, след като разсъждаваше за държавата, ти подчертано заяви, че смяташ именно такава държава за добра, а така също и подобния на нея човек, макар че ти, както изглеждаше, можеше да говориш за още по-добра държава и за още по-добър човек[1]. Щом пък тази държава е правилна, то ти наричаше другите погрешни.