Платон
Държавата (60)

Справедливостта трябва да се внушава още от детство

— Ето как. Ние имаме още от детство мнение за справедливото и прекрасното, в които сме възпитани от родителите; затова им се подчиняваме и ги уважаваме.

538d — Така е.

— Има и други навици, противоположни на тия и свързани с удоволствията; те ласкаят нашата душа и я привличат към себе си, но не убеждават ония, които до известна степен са умерени, почитат родното и на него се подчиняват.

— Това е така.

— Но ако — рекох аз — на такъв човек се зададе въпрос, какво е прекрасно, и ако той отговори това, което е слушал от законодателя, разсъждението обаче би го изобличило и многократно и често 538e изобличавайки го, би го докарало до мнението, че това прекрасно никак не е прекрасно повече, отколкото грозно; същото е със справедливото, с доброто и с всичко, което той особено много е почитал. След всичко това какво смяташ, че той ще направи по отношение на почитта и подчиняването?

— Необходимо е — рече — той вече да не ги почита по същия начин и да не им се подчинява.

— И така — продължих аз, — когато не ги смята достойни за почит и за ценни, както по-рано, и не може да намери истината, то естествено ще се насочи 539a ли към друг някакъв живот, а не към ласкателния?

— По никакъв начин — рече той.

— Изглежда, че той ще престане, мисля, да зачита закона, макар че по-рано го е спазвал.

— Необходимо е.

— Нали — продължих аз — е съвсем естествено, щом е такова свойството на така разглежданите въпроси, както вече казах, то да бъде достойно за голямо снизхождение?

— Дори за съжаление — рече той.

— За да не бъдеш принуден да съжаляваш тия тридесетгодишни възпитаници, не е ли необходимо да проявяваш по всякакъв начин предпазливост при тия разсъждения?

— Разбира се — рече той.

539b — Не е ли само тази предпазливост полезна, която не позволява на младежите да вкусват от тия разсъждения? Аз мисля, че от тебе не е убягвало какво момчетата, щом вече един път вкусят от споровете, отначало като на шега злоупотребяват с тях, после винаги си служат с тях за противоречие и като подражават на изобличителите, сами изобличават другите, изпитвайки радост подобно на ловджийски кучета винаги да дърпат и да захапват с думи тия, които се приближават към тях.

— Повече от вярно — рече той.

— Но след като те самите са изобличавали мнозина и от 539c мнозина са били изобличавани напълно, те достигат до такова състояние, че не смятат за нищо това, в което по-рано са вярвали. Поради тази причина те самите биват презирани от другите, а заедно с тях се отрича всичко, което се отнася до философията.

— Съвсем вярно — рече той.

— А пък по-старият човек — продължих аз — не би пожелал да взема участие в такова безумие, но желаейки да разсъждава и да изследва, по-скоро ще подражава на истината, отколкото да се шегува и да противоречи само за развлечение. Той самият ще 539d стане по-благоразумен и ще направи предмета на разискването по-уважаван от неуважаван.

— Вярно — рече той.

— Нали поради предпазливост всичко беше казано предварително по тоя въпрос, че природите, на които някой ще иска да препродава диалектиката, трябва да бъдат скромни и сериозни? В противен случай нали към това ще пристъпва всеки случаен и негоден за нищо, както става сега?

— Разбира се — рече той.

XVIII. Но достатъчно ли са за усвояване на диалектиката двойно повече години от тия за гимнастическите упражнения на тялото, ако човек се занимава с нея непрестанно и усърдно, като не прави нищо друго?

539e — Шест или четири имаш пред вид? — попита той.

— Но смятай, че са достатъчни пет — рекох аз, — защото след това те ще трябва отново да бъдат преместени от тебе в пещерата^[1] и ще трябва да бъдат заставени да ръководят военни дела и всички свойствени за младежите началствувания, за да не останат назад по отношение на опита и във всички други области. Трябва да бъдат изпитани също и в това, дали те ще останат непоклатими, когато бъдат 540a дърпани нанякъде, или пък ще се разклатят.

— Но колко време — попита той — ти определяш за това?

— Петнадесет години — отвърнах аз. — Когато пък станат на петдесет години, вече съвсем запазени и станали отлични във всичко и във всяко отношение в дела и знания, трябва да ги насочим към целта и да ги заставим да наклонят окото на душата си да гледа към това, което дава светлина на всички. А щом те могат да съзерцават доброто, ползувайки го като 540b образец, ще започнат да украсяват през останалия си живот всеки според възможностите си и държавата, и отделните лица, и сами себе си. Ще се занимават твърде много с философия, ако ли пък жребият им се падне, ще се подвизават в държавното ръководство, ще станат управници в полза на държавата; това ще вършат не като нещо прекрасно, а като нещо необходимо и по този начин нека възпитат и други; а като оставят за свои заместници стражи, ще се преселят да живеят на островите на блажените. На такива граждани като на добри духове или още по-добре като на блажени богове държавата трябва да издига 540c паметници и да им принася жертви, ако и Пития^[2] потвърди това със своите предсказания.

— Ти, Сократе, създаде за държавата прекрасни управници, сякаш си ваятел.

— И управителки, Главконе — продължих аз. — Смятай, че от всичко това, което вече казах, не казах нищо само за мъжете, но и за тия от жените, които по природа са способни.

540d — Вярно — рече той, — стига само те във всичко да са еднакви с мъжете, за което вече говорихме.

— Нали ще се съгласите — продължих аз, — че ние за държавата и за нейното управление не изказахме само пожелания, но набелязахме и трудни дела, които все пак са възможни; възможни обаче не по друг начин, а, както се каза, т.е. когато управници станат истинските философи — мнозина или само един; те ще пренебрегнат сегашните почести в държавата, за които са убедени, че не са ценни и не струват нищо, а правото и произхождащите от него почести ценят най-много и смятат справедливото за най-важно и за най-необходимо. Нали те са убедени, 540e че като служат на правото и като го увеличават, те благоустрояват собствената си държава?

— По какъв начин? — попита той.

— Всички деца в държавата — отговорих аз, — 541a които са над десет години, те ще изпратят по селата. Като отделят децата от нравите, които имат техните родители, ще ги възпитават според обичаите и законите, които ние разгледахме вече. По този начин най-бързо и най-лесно създадената държава и нейната управа, за която говорихме, сама ще бъде щастлива, а и ще принася най-голяма полза за народа, сред който би се осъществила.

541b — Разбира се, ползата ще бъде голяма — рече той. А ти, Сократе, според мене добре показа как би се осъществила тази държава, ако изобщо някога би се осъществила.

— Но не са ли достатъчно — продължих аз — казаните думи за тази държава и за подобния на нея човек? Явно е, че той трябва да бъде такъв, за какъвто вече говорихме.