Платон
Държавата (56)

Съставките на диалектическия метод: знание, разсъждение, вяра, предположение

XIV. На нас ни харесва — продължих аз, — както и по-рано, първата част (на диалектическия метод) да 534a наричаме знание, втората — размишление, третата — вяра, а четвъртата — предположение. Освен това последните две заедно нека наричаме мнение, а двете първи — мислене. Мнението се отнася до произхода, а мисленето — до същността. А както същността се отнася до създаването, така мисленето се отнася към мнението; както пък мисленето се отнася към мнението, така се отнася знанието към вярата, а размишлението — към предположението. Впрочем съпоставянето на тия помежду им и разделянето им на по две — на мислимо и на разбираемо, нека изоставим, Главконе, за да не ни вплетат в много по-дълги разсъждения от първите.^[1]