Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отстарогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел(2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10(2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki(2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- —Добавяне
Съзерцаване на божественото и човешкото
— Но какво? Намираш ли ти за чудно — попитах, — ако някой, преминал от божествени съзерцания към човешки дела, почне да се гнуси от злините и дори да изглежда твърде смешен, проявявайки се като късоглед, и преди достатъчно да привикне към настоящия мрак, е принуден да се бори в съдилища и където и да било по повод сенките или статуите, от които идват тези сенки, а така също да спори за това, как най-сетне го възприемат хората, които 517e никога не са виждали справедливостта?
— Никак не е чудно — рече той.
518a — Ала който е умен — продължих аз, — той помни, че повреждането на очите е двояко и поради две причини: когато преминават от светлина към мрак и когато преминават от мрак в светлина. Предполагам, че същото става и с душата; когато човек види някого смутен и безсилен да гледа нещо, няма 518b ли да започне безразсъдно да се смее? Или да обърне внимание дали след като е пристигнала тази душа от пресветъл живот, не е помрачена от непривичните за нея положения, или като е преминала от голямо невежество към най-светло състояние, тя е поразена от неповторимия блясък и затова той би започнал да облажава тая последната поради нейното състояние и живот, а оная, по-първата, да съжалява и дори да изпита желание да се надсмее над нея? Обаче неговият смях би бил по-малко смешен, отколкото смехът му за оная душа, която е пристигнала от светлината.
— Ти говориш съвсем вярно — рече той.
IV. Ако това е вярно — продължих аз, — ние сме длъжни да мислим за него така, че просвещението не е такова, каквото го представят някои. Тия някои 518c твърдят дори, че в душата няма знание, а сами ще го вложат в нея, както например биха вложили способност за гледане в слепи очи.
— Наистина така говорят — рече той.
— Но сегашното наше разсъждение — продължих аз — показва, че в душата на всеки един човек има такава сила и такова оръдие, чрез които той се учи. Както очите не могат да се насочат от светлото към тъмното, ако не се завъртят заедно с цялото тяло, така също и за душата е невъзможно напълно да 518d премине от настоящето, докато не стане силна да се възвиси чрез съзерцание до съществуващото и до сиянието на съществуващото. А ние твърдим, че това е доброто. Така ли е?