Платон
Държавата (42)

Качества и добродетели на философа

— Помисли си само колко малко наистина ти ще имаш такива люде, защото отделните съставки на природата, за която ние казахме, че трябва да имат управниците, рядко се явяват в едно лице, а се срещат твърде разпръснати.

503c — Какво ти говориш? — попита той.

— Учените и паметливите, остроумните и съобразителните, а и всички други с подобни качества, както ти знаеш, бидейки смели и възвишени по отношение на своите мисли, не желаят да живеят скромно, тихо и в постоянство, но се увличат от силни чувства, където случаят надделее, и тогава цялото им постоянство изчезва.

— Ти говориш вярно — рече той.

— Хората с постоянни и неподдаващи се лесно на промяна характери, които заслужават напълно да 503d им се довери човек, по време на война не се разколебават от страх, щом е необходимо да предприемат такъв подвиг; те биват също такива и по отношение на науките — неподвижни и мъчно възприемащи, сякаш са вцепенени, а сън и прозевки ги обхващат всецяло, когато трябва да се потрудят над нещо подобно.

— Това е така — рече той.

— Ние вече казахме, че управникът трябва да е овладял напълно едното и другото^[1], защото в противен случай не би трябвало да му даваме така грижливо възпитание, нито почести, нито власт.

503e — Правилно — рече той.

— И тъй, мислиш ли ти, че това ще бъде рядко явление?

— Защо не?

— Необходимо е следователно той да бъде изпитан в подвизи, страх и удоволствия, за които тогава говорихме. А това, което тогава премълчахме, сега ще го кажем, а именно: той трябва да бъде упражнен и в много науки, като наблюдаваме дали неговата природа е в състояние да издържи най-важните науки, или тя ще изпадне в паника, както изпадат в 504a паника хората и при други случаи.

— Следва — рече той — да наблюдаваме. Но кои науки ти наричаш най-важни?

XVI. Вероятно си спомняш — рекох аз, — че ние различаваме три вида души^[2] и се съгласихме относно справедливостта, разсъдителността, мъжеството и мъдростта, а така също какво представлява всяка една от тях.

— Ако не си спомням — рече той, — то аз не бих имал право да слушам останалото.

504b — А помниш ли какво беше казано преди това?

— Какво?

— Ние говорихме, че има друг, по-дълъг път за възможното тяхно най-добро разглеждане и че за преминалия по този път тия добродетели ще станат съвсем ясни. Но и въз основа на вече казаното ние можем да направим необходимите заключения. Вие сметнахте, че казаното тогава е достатъчно и затова се получиха изводи не съвсем точни според моето мнение. Дали обаче тия изводи ви задоволяват, това ще кажете вие.

— Казаното изглеждаше достатъчно както на мене, така и на другите — рече той.

504c — Но, приятелю — рекох аз, — мярката при такива неща, която дори и малко да не съответствува на съществуващото, не е доказателство, понеже нищо несъвършено не може да бъде мярка за нещо, макар че понякога на някои нещо такова се струва за достатъчно и според тях не трябва повече те да продължават изследванията си.

— Без съмнение — рече той. — Мнозина страдат от това, понеже са станали безразлични.

— А такава болест най-малко трябва да има стражът на държавата и на законите — продължих аз.

504d — Вярно — рече той.

— Следователно, друже мой — казах аз, — той трябва да върви по дълъг път и не по-малко да заляга в учението, отколкото в гимнастиката, а в противен случай, както сега казах, никога няма да стигне до края на една такава важна и толкова много нужна наука.

— Нима това не е най-важното — попита той, — или има нещо по-важно от справедливостта и от това, което изследвахме?