Платон
Държавата (38)

Софистите и мнението на тълпата

VII. Но ние още не сме казали нищо за най-голямата необходимост, рекох аз.

— Каква необходимост — попита той.

— Тая, която тези възпитатели и софисти, без да убеждават със слово, прилагат на дело. Нима ти не знаеш, че неподдаващия се на убеждение те наказват с лишаване от граждански права, с парична глоба и смърт?

— Това зная съвсем ясно — отвърна той.

492e — Кой друг софист, мислиш, и кои частни доводи, като им противоречат, ще могат да имат сила?

— Смятам, че никой — рече той.

— Без съмнение никой, рекох аз, а дори само да се направи опит за това, би било голямо безумие. Няма, не е имало и изобщо няма да има друго схващане за добродетелта освен това, което се е получило по време на възпитанието, на човешкото възпитание, 493a приятелю. Ние обаче ще изключим божественото възпитание от нашата реч според пословицата^[1], защото трябва да знаем, че който би се спасил и стане, какъвто трябва да стане при такова състояние на обществените отношения, ти няма да сгрешиш, ако кажеш за него, че божият промисъл го е спасил.^[2]

— И по мое мнение не може да бъде другояче — рече той.

— И тъй освен това нека и следното да бъде предмет за обмисляне от тебе.

— Кое?

— Всяко от частните наемни лица, които те наричат софисти и смятат за съперници в своите занимания, да преподава не други знания освен преподаваните от мнозината други, които те обсъждат при 493b своите събирания и ги наричат мъдрост. Както когато някой изучава наклонностите и естествените нагони на голям и вече отхранен силен звяр, по какъв начин трябва да се доближава към него и да го пипа, кога става раздразнителен или кротък и поради какво, при какви случаи обикновено издава определени звуци, а така също при издаването на какви звукове от друг става кротък или свиреп. Като изучи всичко това чрез общуване със звяра и чрез продължителен опит, той би нарекъл това действие мъдрост. Като го направи изкуство, той би се насочил вече към неговото преподаване, но в същност никак не би знаел какво от тия учения и естествени стремежи е хубаво или грозно, добро или лошо, справедливо или несправедливо, но всичко това би назовал в зависимост от реагирането на голямото животно и ще 493c нарича добро това, което е приятно за животното, а лошо — това, което му е противно. Никакво друго понятие за тия неща той не би могъл да има, а необходимото би наричал справедливо и красиво, без да може да види в същност по какво се различава природата на необходимото и доброто, нито би могъл да я посочи другиму. В такъв случай, бога ми, няма ли той да ти изглежда странен учител?

— Ще ми изглежда — рече той.

— Мислиш ли, че се различава от него оня, който приема за мъдрост наблюдаването характера и стремежите на много и различни люде по време на събиране било при живопис, било при музика, било при 493d политическа дейност? А който влиза в общение с тях, като им представя или поетическо произведение, или друго някое произведение, или пък оказва някаква услуга на държавата и повече, отколкото е необходимо прави от тълпата свои ценители; него пък така наречената Диомедова нужда^[3] заставя да прави това, което това множество би похвалило. Че наистина това е добро и хубаво, нали още никога не си чул от някого доказателство за това, което да не е смешно?