Платон
Държавата (32)

Кой е философ?

XIX. Нали ще трябва да си припомниш — продължих аз, — а може би и добре помниш още, че този, за когото казваме, че обича нещо, той трябва да се показва, доколкото вярно се нарича такъв, не че обича само една част от обичаното, а друга не обича, но че 474d обича цялото.

— Изглежда, че трябва да ми припомниш, защото немного добре разбирам — рече той.

— На друг подхожда, Главконе — казах аз, — да казва това, което ти казваш. Но за човек, който обича, не подхожда да забравя, че всички в цветуща за обич възраст поразяват и възбуждат всеки неравнодушен към момчетата и отдаден на любов, щом той ги смята достойни да им се обръща внимание и да бъдат 474e обичани. Нима не постъпвате и вие така с красивите? Вие ще хвалите един, като намирате за приятно неговото плосконосие; за друг пък, който има орлов нос, вие казвате, че е царствен, а онзи, който има нос среден между първия и втория, смятате, че има умерен нос. Мургавите нали ви изглеждат храбри, русите смятате за деца на боговете? А тия, които имат жълтеникавия цвят на меда^[1], смяташ ли, че името им е измислено от някои друг, а не от умилкващия се 475a любовник и харесващия много жълтия цвят, ако е, разбира се, у млад човек? С една дума, вие използувате всички поводи и си служите с всички изразни средства, за да не изпуснете нито един от тия, които се намират в цветуща възраст.

— Ако ти искаш да говориш, че поклонниците на Ерос^[2] така постъпват, като вземаш мене за пример, то аз съм съгласен заради изследването — рече той.

— Но какво? Нима не виждаш, че правят същото, продължих аз, любителите на виното, като одобряват всяко вино при всякакъв повод?

— Разбира се.

— Ти виждаш, мисля, честолюбивите, че ако не могат да командуват цялата войска, се задоволяват 475b да стоят начело на трета нейна част, та щом не могат да бъдат почитани от висшите и почтените люде, задоволяват се да бъдат почитани от низшите и незначителните люде, понеже са изобщо жадни за почит.

— Точно така.

— Отговори сега с да или не: кого ние смятаме за желаещ нещо: дали този, който желае цялото от желаното, или този, който желае една част, а друга не желае от предмета на желанието?

— Който желае цялото — отговори той.

— Нали и за философа ще кажем, че той обича мъдростта, но не една или друга част от мъдростта, а цялата?

475c — Вярно.

— Следователно този, който се отвращава от науките, особено ако е млад и няма още понятие какво е полезно и какво не е полезно, ние няма да наречем любознателен и философ, както и за този, който се отвращава от храната, няма да кажем, че е гладен и желае храна. Следователно той не е любител на яденето, а мрази яденето.

— И с право така ще говорим.

— А пък този, който силно желае да вкуси от всяко знание и с удоволствие отива да се учи и в това отношение е ненаситен, него с право ще наречем философ. Или няма да направим това?

475d — Мнозина странни люде от този вид ти ще видиш — рече Главкон. — Такива ми изглеждат и всички, които желаят да наблюдават и с радост се стремят към познание; още по-странни са някои мъже, които желаят да слушат, за да бъдат причислени към философите. Те доброволно не биха искали да участвуват в разисквания и в такова занимание, а сякаш си дават ушите под наем да изслушват всички хорове, тичат по Дионисовите празници и не пропускат неговите градски и селски празници^[3]. 475e Всички тези хора и други любители на подобни неща и на дребните изкуства можем ли ние да наречем философи?

— По никакъв начин — отговорих аз, — но само подобни на философи.^[4]

XX. Кои ти наричаш истински философи? — попита той.

— Тия, които обичат да наблюдават истината — отговорих аз.

— И това е вярно — рече той, — но как ти разбираш това?

— Няма да ми е лесно да обясня на друг — казах аз, — но смятам, че ти ще се съгласиш с мене в следното.

476a — В кое?

— Понеже хубавото е противоположно на грозното, те са две различни неща.

— Как да не са?

— А понеже са две, то нали всяка от тях е и едно?

— И това е така.

— Същото се отнася и до справедливото и несправедливото, до доброто и лошото и за всички понятия, защото всяко само по себе си е едно, но тъй като отделните неща навред се явяват във взаимна връзка с действията и телата, всяко едно се явява като много.

— Правилно говориш — рече той.

476b — Аз различавам — продължих, — от една страна, тези, които ти сега наричаше любители на гледането, обичащи изкуството и практиците, а, от друга страна, тези, за които сега става реч и които единствени с право всеки би нарекъл философи.

— По какъв начин си представяш това? — попита той.

— Първите — продължих аз, — т.е. любителите на слушането и гледането, обичат хубавите звукове, цветове, образи и всичко, което е създадено от такива, но техният ум не е годен да види и да се любува на природата на самото хубаво.

— В същност това е така — рече той.

476c — Но тия, които могат да проникнат в сърцевината на хубавото и да го наблюдават само по себе си, не са ли малцина?

— Разбира се.

— Следователно мислещият за хубавите работи, но без да мисли за същината на хубавото и без да може да върви след този, който би го ръководил към неговото познаване, смяташ ли, че живее като насън или като наяве? Помисли! Нали сънуване е това, когато някой насън или в будно състояние смята подобното на нещо не за подобно, а за самото това, на което то е подобно?

— Аз бих казал, че такъв човек сънува — отговори той.

— Но какво? Ако някой обратно на това смята 476d нещо за самото хубаво и може да съзерцава както него, така също и участвуващото в него, без да смята участвуващите за самото хубаво, нито пък самото хубаво за участвуващото в него, такъв човек според тебе живее наяве или насън?

— Без съмнение наяве — рече той.

— Следователно мисълта на този като на знаещ не бихме ли нарекли знание, а на първия като на такъв, който си мисли, нали ще наречем мнение?

— Точно така.

— Но какво, ако ни се разсърди този, за когото казваме, че има мнение, а няма знание, и се усъмни, че ние говорим истината? Ще имаме ли с какво да го 476e успокоим и да го убедим някак, като скриваме, че той не е със здрав разум?

— Това е необходимо.