Платон
Държавата (29)

За войната

XIV. И тъй — продължих аз — на нас ни остава да изследваме дали е възможно такова общуване сред хората, както това е сред другите животни и по какъв начин е възможно.

— Ти ме изпревари — рече той, — като попита това, което аз имах намерение да попитам.

466e — Що се отнася до участието на жените във войната, то е ясно по какъв начин те ще воюват — казах аз.

— Как ще воюват? — попита той.

— Те ще участвуват заедно с мъжете в походите и ще водят със себе си на война израсналите си деца, които като децата на останалите занаятчии да гледат това, което ще трябва да правят, когато станат пълнолетни. Наред с наблюдаването децата ще трябва да прислужват и да приготвят всичко, което се отнася до войната, и да услужват на бащите и на майките. Нали 467a знаеш какво става при различните занаяти? Например децата на грънчарите нали дълго време слугуват и само наблюдават, преди да се заловят с грънчарството?

— Естествено.

— Нима грънчарите трябва по-усърдно да възпитават своите деца от стражите, като ги приучват чрез опит и наблюдение на това, което им предстои?

— Това би било много смешно — отговори той.

— А и всяко живо същество ще се сражава особено храбро в присъствието на тия, които то е родило.

— Това е така. Но има немалка опасност, Сократе, в случай на несполука, което често става по време на война, заедно със себе си да погубят и децата си и останалите граждани да не могат да поправят тая загуба.

467b — Говориш истински неща — продължих аз. Ти смяташ, че най-напред трябва да им бъде осигурена пълна безопасност?

— В никакъв случай.

— Но какво? Ако те трябва да се подхвърлят на опасност, нали това е с цел да станат по-добри в своето занимание?

— Очевидно.

467c — Или ти смяташ, че е без значение и не си заслужава риска да наблюдават или да не наблюдават това, което става по време на война, децата, на които предстои да станат воини?

— Не смятам, но има значение това, за което ти говориш.

— Следователно ще бъде полезно децата да бъдат зрители по време на война и в същото време да се положи грижа за тяхната безопасност; и това ще бъде добре. Така ли е?

— Да.

— Нали — казах аз — техните бащи, на първо място, доколкото това е възможно за хората, няма да бъдат невежи, а опитни в това, кои походи са опасни и кои не са опасни?

467d — Естествено — рече той.

— Следователно в едни походи ще ги водят със себе си, а от други ще ги държат далеч.

— Вярно.

— А и управниците — казах аз — ще им определят не случайни люде, но такива, които по опитност и по възраст са годни за ръководители и възпитатели.

— Редно е.

— Все пак ще кажем, че много неща за мнозина са ставали против очакваното.

— Твърде често.

— Затова именно, друже, още когато те са в детска възраст, да им се дават крила, та стане ли нужда, 467e да могат да хвръкнат и да се отдалечат.

— Но какво искаш да кажеш? — попита той.

— Нали още в съвсем млада възраст трябва да се приучват да яздят коне, а след като се научат, трябва да се извеждат за показ, яхнали на коне, не буйни и бойни, а възможно най-бързоноги и най-послушни на юздите. По този начин децата най-добре ще гледат на своята работа и ако стане нужда, ще се спасят по най-сигурен начин, като следват своите по-стари водачи.

468a — Струва ми се, че ти говориш правилно — рече той.

— Но какво, рекох, да кажем за самата война? Как трябва да постъпват твоите войници помежду си и спрямо враговете? Моето схващане правилно ли е, или не?

— Кажи ми какво е твоето схващане? — рече той.

— Този от тях — рекох, — който напусне бойния ред или си захвърли оръжието, или направи нещо друго подобно от уплаха, нали трябва да бъде върнат в съсловието на занаятчиите или земеделците?

— Без съмнение.

— А този, който попадне жив в ръцете на враговете като пленник, нали трябва да го дадем даром на тия, които искат, за да си послужат с тая плячка, както те желаят?

468b — Разбира се.

— А този, който се е показал храбър и се е отличил, нали още по време на похода трябва да бъде увенчан от сражаващите се заедно с него момчета и младежи, а след това и от всички поред? Или не е така?

— Смятам, че трябва да бъде увенчан.

— Какво? Да го поздравят със стискане на дясната ръка?

— И това.

— Но следното, мисля, че няма да ти хареса — рекох аз.

— Какво?

— Да целува всички и всички да го целуват.

— Най-много от всичко — рече той. — Дори аз прибавям към закона, че докато те са на този поход, на никого, когото той би поискал да целуне, не му е 468c позволено да откаже, ако се случи някой да обикне някого — момче или момиче, за да бъде още по-усърден за получаване на награди за военни подвизи.

— Добре — казах аз. — Вече се каза, че за такъв действителен храбрец ще има приготвени повече бракове, отколкото за другите и избирането на такива трябва да става по-често в сравнение с останалите, та и повече да се раждат деца от такива.

— Казахме вече това — рече той.

468d XV. Но и според Омир е справедливо да се зачитат с такива награди храбрите младежи. Омир разказва, че прославилият се в боя Аякс бил почитан непрестанно с месо от гърба^[1], понеже тая чест е присъща за млад и храбър воин, който, щом бъде удостоен с нея, ще увеличи своята сила.

— Съвсем вярно.

— Следователно — рекох аз — в това отношение ще се подчиняваме на Омир: също и ние ще почитаме при жертвоприношения и всички други подобни деяния храбрите, доколкото са наистина храбри, с химни и с всичко това, за което сега говорихме, а освен това:

с почетно място, със тлъсти меса и с препълнени чаши,^[2]

468e та едновременно с почитта да направим силни тия доблести и мъже и жени.

— Ти говориш отлично — рече той.

— Добре. Но този, който по време на похода е между падналите, след като е проявил храброст, няма ли да кажем, че той принадлежи към златното поколение?^[3]

— Повече от всички други.

469a — Но нали ние ще повярваме на Хезиод, че щом някои от това поколение умирали, веднага:

Стават във същия миг духове благосклонни и земни,

носещи щастие, гонещи зло и пазачи от лошо.^[4]

— Без съмнение ще му вярваме.

— Когато попитаме оракула на бога^[5] по какъв начин и с какви почести трябва да погребваме ония, които са причислени към духовете и към боговете, нали ние ще ги погребваме така и по начин, който той ще ни посочи?

— Защо да не ги погребваме по такъв начин?

— Нали в бъдеще ще ги почитаме като духове и ще 469b се покланяме на техните гробове? Няма ли да спазваме същия обичай и за ония, които умират от старост или поради някаква друга причина, но са смятани особено добри през живота си?

— Това е справедливо — рече той.

— Но по какъв начин ще постъпват нашите воини с неприятелите?

— В какво отношение?

— На първо място за заробването. Смяташ ли за справедливо елини да заробват елински държави или пък те по възможност не бива да позволяват това и на 469c други държави и да ги привикват да щадят елинското племе, като се страхуват да не бъдат заробени от чужденци?

— Всецяло и във всяко отношение пощадяването е важно — рече той.

— Следователно не бива нито те самите да имат елин за роб, нито да съветват за това другите елини?

— Без съмнение — рече той. — Така те биха се насочвали повече към чужденците и биха се въздържали от подобни действия помежду си.

— Какво още? Добре ли е победителите да вземат от убитите и други неща освен оръжието им? Няма ли това да даде повод на страхливите да не се отправят срещу сражаващия се враг, а да си дават вид, че вършат нещо необходимо, когато се навеждат над убития 469d за грабеж? И не са ли погинали много войски от такова грабителство?

— Твърде много.

— Не ти ли се струва недостойно и користолюбиво да се ограбва труп и не е ли присъщо за женска долна душа да се смята за враг тялото на убития неприятел, след като е обезкрилен и лишен от това, с което се е сражавал? Смяташ ли, че те вършат нещо по-друго от 469e това, което правят кучетата, които се гневят на камъните, с които са замервани, без да докосват този, който хвърля камъните?

— Ни най-малко не вършат нещо друго — рече той.

— Следователно трябва да се откажем от ограбването на труповете и да не пречим на тяхното погребване?

— Трябва да се откажем, кълна се в Зевса — рече той.

XVI. Не ще ли занесем в храмовете оръжията, особено оръжията на елините, за да ги поставим там 470a като дар на приношение, ако имаме добро разположение към другите елини? По-скоро трябва да се страхуваме да не би с такива дарове, взети от нашите близки, да не оскверним светилището, освен ако бог чрез оракула си нареди нещо друго.^[6]

— Съвсем вярно — рече той.

— Но какво ще правят воините ти с враговете при опустошаване на елинската земя и за опожаряване на домовете?

— Аз с удоволствие бих изслушал твоето мнение по тоя въпрос — отговори той.

— Според мене — продължих аз — да не правим 470b нито едно от тия две неща, но да вземаме насила годишния им доход. Искаш ли да ти кажа и основанията?

— Разбира се.

— На мене ми се струва, че съответно на двете понятия война и бунт има също така и два вида разногласия, които отговарят на тия два раздора. Под тия две разногласия аз разбирам: едното е между свои и роднини, а другото е между чужди и чуждестранци. Враждата между свои се нарича бунт, а между чужди — война.

— Ти не казваш нищо необикновено — рече той.