Платон
Държавата (20)

Значение на образованието, възпитанието и законите

— Образованието и възпитанието отговорих аз. — Ако са станали честни люде, понеже са добре образовани, те лесно ще могат да виждат всичко това и 424a всичко друго, което ние сега пропускаме, като притежаването на жени, сключването на брак и раждането на деца, тъй като всичко това трябва да бъде направено точно според поговорката „Нещата на приятелите са общи“^[1].

— Това би било най-справедливо — рече той.

— И щом една държава — продължих аз — веднъж тръгне добре, то винаги ще върви като увеличаващ се кръг. А доброто образование и възпитание ако се запазят задълго, ще създават добри природни качества, добрите пък природни качества под влиянието на такова възпитание ще станат още по-добри, 424b отколкото са били както по отношение на всичко друго, така също и по отношение на раждането, както е при другите живи същества.

— Вероятно — рече той.

— Да кажем накратко, управниците на държавата трябва да се стремят да не би тя незабелязано за тях самите да бъде унищожена, но да бдят във всяко отношение да няма нововъведения в гимнастиката и музиката извън приетия ред и колкото е възможно най-много да бъдат предпазливи и внимателни, когато някой казва, че хората повече внимават в тази песен, която

Щом за слушателя тя е по-нова, нечувана още.^[2]

Той обаче твърди, че поетът говори не за нови песни, 424c а за нов начин на пеене и именно това хвали. А пък това не трябва нито да се приема, нито да се хвали. Трябва да се пазим от въвеждането на нов вид музика, понеже изобщо е вредно; а формите на музиката никъде не се променят без промяна на най-важните държавни закони, както казва Дамон, и аз му вярвам…

— Прибави и мене към тези, които му вярват — 424d рече Адимант.

IV. Изглежда — продължих аз, — че стражите трябва да построят своята крепост в музиката.

— Без съмнение — отвърна той. — Тук нарушението на закона лесно се промъква, без да бъде забелязано.

— Да — казах аз, — във вид на забава и като че не върши нищо лошо.

— А и не върши нищо друго — рече той, — освен че постепенно се промъква и мълчаливо залива нравите и обичаите; нараснало после от тях, нарушението 424e преминава във взаимните отношения; а от взаимните отношения с голяма дързост преминава в законите и държавното управление, Сократе, за да обърне с главата надолу най-сетне всичко частно и обществено^[3].

— Добре — рекох, — но това така ли е в същност?

— Струва ми се, че е така — отговори той.

— Следователно необходимо е, както говорихме отначало, нашите деца да участвуват в допустими от закона забави, но ако тия забави станат противозаконни и такива направят нашите деца, нали ще бъде невъзможно от тях да израснат почитащи закона и 425a усърдни мъже?

— Как не — продума той.

— Ако децата започнат добре да се забавляват и чрез музиката усвоят законността, тя пък обратно на споменатите по-горе деца ще ги следва и утвърждава във всичко, като ще поправи и това, което по-рано е било нередно в държавата^[4].

— Вярно е — рече той.

— Споменатите сега деца ще узнават и малките неща, които изглеждат законни, рекох, докато първите са вече пренебрегнали всички тия неща.

425b — Какви?

— Ето какво: мълчание на по-младите пред по-старите, както е прилично, отстъпване на място за сядане, ставане на крака, почитане на родителите, стрижене на косите, обличане и обуване, цялата грижа за външността на тялото и други подобни неща.^[5] Или ти не мислиш така?

— И аз така мисля.

— Смятам, че не е мъдро тия неща да се постановяват със закон, защото нито това нещо става, нито пък би могло да се задържи дори и да е утвърдено устно или писмено със закон.

425c — Но по какъв начин?

— Трябва, Адиманте — рекох аз, — по какъвто начин някой е започнал от детство своето възпитание, да бъдат съответни на него и последствията. Или не винаги подобното предизвиква подобно на себе си?

— Може ли иначе?

— В края на краищата ние бихме казали, предполагам, че от възпитанието резултатът е съвършен и определен независимо дали е добър или пък противоположен на доброто.

— Може ли да не стигне до това — отвърна той.

— Поради тия причини не бих се опитал да определя със закон нещо в тая област — казах аз.

— Естествено — рече той.

— Що се отнася пък, бога ми — рекох, — до ония неща, които стават на пазарния площад, които всички уговарят помежду си на площада, или, ако ти искаш, за нещата, които се отнасят до търговията със 425d занаятчийските предмети, до споровете, обидите, до протаканията на процесите и до решенията на съдиите, до необходимостта от някакви налагания и установявания на мита било за тържището или за пристанищата, изобщо за реда на пазара, до пазачите на обществения ред и до пристанищния ред и за други подобни, ще се осмелим ли да създадем за тях някакъв закон?

— Но за добре възпитаните мъже — рече той — не е достойно да се издават заповеди, защото те лесно сами ще намерят много от това, което трябва да бъде установено със закон.

425e — Да, приятелю — рекох, — стига само бог да им е дал като спасително средство ония закони, за които ние по-рано споменахме.

— Пък ако не им е дал — рече той, — ще прекарат целия си живот, като създават винаги такива закони и ги изправят с желание да достигнат най-доброто.

— Ти говориш — забелязах аз, — че те ще живеят като тези, които са болни и нежелаещи да се откажат от своя порочен начин на живот поради своята невъздържаност.

— Съвсем вярно.

426a — И те ще прекарват един такъв приятен живот, когато ще се лекуват, без да достигнат нещо, освен да разнообразяват и увеличават болестите си с надежда, че някой ще им препоръча лекарство, от което те ще бъдат излекувани.

— Такива страдания — рече той — се падат на такива болни.

— Но дали — продължих аз — на тях им е приятно да смятат за най-голям враг от всички този, който им говори истината, че преди да престанат да пиянствуват и преди да се откажат от преяждане, разврат и бездействие, няма да им донесат никаква полза нито лекарства, нито изгаряния, нито изрязвания, нито заклинания, нито амулети и нито нещо друго 426b подобно?

— Съвсем не е приятно това — рече той, — понеже никак не е хубаво да се сърдиш на човек, който говори за добро.

— Както изглежда, ти не хвалиш такива люде — казах аз.

— Кълна се в Зевса, не ги хваля.

V. Следователно ти не би похвалил и цялата държава, за която сега говорихме, ако тя прави съвсем същото. Нима не ти се струва, че правят същото ония държави, които, лошо управлявани, нареждат на гражданите да не смущават установената уредба 426c на държавата, защото щели да бъдат наказани със смърт, ако направят това; а който пък на така управляваните граждани в най-голяма степен угажда и им угодничи, като предугажда техните желания и се показва годен да ги изпълнява, той ще бъде ли добър и мъдър мъж и ще бъде ли на голяма почит от тяхна страна?

— Струва ми се — рече той, — че те именно това правят и аз никак не ги похвалявам.

426d — Но ти не се ли възхищаваш на мъжеството и на ловкостта на тия люде, които желаят да угаждат на такива държави най-благосклонно?

— Да — рече той, — освен тези, които са измамени от тях и мислят, че те са истински политици, понеже биват хвалени от мнозинството.

— Но какво говориш? Не се ли съгласяваш с тези мъже? Или ти смяташ, когато на човек, който не 426e разбира от мерки, мнозина също неразбиращи му говорят, че той е голям четири лакти, сам няма да почне да мисли същото за себе си?

— Това не би станало — рече той.

— Не се сърди затова. Без съмнение най-приятни от всички са тези хора, които създават закони, както преди малко изследвахме, и изправителите на законите, които си мислят, че ще намерят някакъв край на злините при взаимните отношения, и без да знаят това, което преди малко споменах, те в същност разсичат хидра.^[6]

427a — И в същност те не правят нищо друго — рече той.

— Аз пък смятам — продължих, — че истинският законодател не би трябвало да се занимава с такъв вид закони и държавно устройство нито в лошо, нито в добре управляваната държава, понеже при първия случай такива закони са безполезни и не служат за нищо, а при втория случай отчасти всеки човек сам може да ги намери, отчасти сами по себе си произтичат от вече установените обичаи.

427b — Така че какво ни остава — попита той — да кажем за законодателството?

Аз му отговорих, че на нас нищо не остава, но на Аполон делфийски^[7] остава да определи най-големите, най-добрите и първите от постановленията.

— Но какви са те? — попита той.

— Те се отнасят до изграждането на светилищата, жертвоприношенията и другите култове към боговете, духовете и героите, също и за гробниците на 427c умрелите и за всичко, което трябва да се върши за тях, за да станат милостиви към нас. Такива неща ние самите не знаем, а когато уреждаме държава, не бихме ги поверили на никой друг, ако имаме ум, нито бихме си послужили с друг водач освен с родния бог^[8]. Този именно наш бог е отечествен ръководител за всички хора в това отношение, седнал на средата, на пъпа^[9] на земята, и дава напътствия.

427d — Ти говориш добре — рече той — и така трябва да се постъпи.