Жан дьо Лафонтен
Дърварят и Меркурий

На А.М.Л.С.Д.Б.

За мене сте редактор скъп, че строг ви е вкусът.

Пред вас застават с малко страх творбите ми на съд.

Корите ме, ако без цел блестя с експерименти

или усърдно се потя с ненужни орнаменти

съгласен съм, че тез неща убиват интереса.

Разваля авторът стиха в стремеж да се хареса.

Разбира се — оназ игра на символи ще пазя:

обичате я вие; аз не казвам, че я мразя.

А колкото до същността — Езоп там бие лесно.

        Пък аз не бързам да улуча.

Но ако не оплаквам и не гледам да ви уча,

съм по-добър от него май. Е — казвам си го честно.

        Понеже не е с много сила

        съдбата ме благословила,

порока гледам със шега и смях да обезвреждам.

Аз все пак като Херкулес пред него не изглеждам…

Това ми е талантът — той едва ли ще ви слиса,

        но с моето перо описвам

как глупавата суета се сблъсква със копнежа.

А на живота върху тях крепи се днес градежът.

        Напук на собствената роля

едно животно тъй реши по ръст да стигне вола.

Понякога събирам тук — и противопоставям

на добродетелта — порок, на глупостта — здрав разум.

        Туй с Вълк и Агне се доказва,

с Муха и Мравка; те за нас пиеса изпълняват —

пред публиката векове играят тази сцена

        навред из цялата вселена.

Животни, хора, богове си имат роля своя —

и Юпитер в това число актьорства си на воля.

Но днеска не на него ще му нарушим покоя;

той в разказа ни има пръст, но не е в главна роля.

 

Дървар из някакви гори

секирата веднъж затри

и викна горко да се вайка:

без тази брадва закъде

е той; какво ще се яде?

„О, Юпитере най-велик,

без брадва съм сразен за миг —

върни ми я — на този свят

без занаят ме чака глад!“

Плачът му до Олимп възлезе,

тогаз Меркурий долу слезе

и брадви цели три показа

със вест: „Успях да я открия —

ще я познаеш ли сред тия?“

извади златна. „Не е тази“ —

дърварят рече. Изненадан,

показа сребърна Меркурий.

„И тази не е.“ Богът тури

пред него проста брадва.

„Тя е!“ — дърварят се зарадва.

„Вземи и трите за подарък —

за честността ти“ — богът рече.

Разчуло се това далече

и куп дървари през глава

„изгубват“ свойте сечива,

и вдигат шум до боговете.

Със златна брадва във ръцете

не закъсня Меркурий твърде.

Веднага всеки викна — „Моя!“

И всеки си отнесе боя

от олимпиеца разсърден.

 

От своето по-златно няма,

бих казал аз за похлупак.

Нерядко лакомият мами —

но Юпитер не е глупак.