Морис Дрюон
Отровите на короната (23)

VIII. В ОТСЪСТВИЕТО НА КРАЛЯ

През един от последните дни на май кралят беше излязъл на лов със соколи, когато доложиха на кралица Клеманс за графиня дьо Поатие. Двете етърви се виждаха доста често и Жана никога не пропускаше случай да засвидетелствува на Клеманс признателността си, задето бе издействувала помилването й. Клеманс пък хранеше към графиня дьо Поатие онова приятелско чувство, което охотно изпитваме към хората, на които сме сторили добро.

Ако кралицата бе почувствувала мъничко завист, или по-точно недоволство от несправедливостта на съдбата, при вестта, че Жана е бременна, това чувство се бе бързо разсеяло, когато самата тя се оказа в същото положение. Нещо повече, бъдещото майчинство като че ли сближи още повече двете етърви. Разговаряха надълго за здравето си, за режима, който трябва да съблюдават, за грижите, които бяха нужни, а Жана, която преди затворничеството си бе дала живот на три дъщери, споделяше с Клеманс своя опит.

Всички се възхищаваха от грациозността, с която мадам дьо Поатие, вече в седмия месец, носеше своето бреме. Тя влезе при кралицата с изправена глава, свежо лице, уверена стъпка и, както винаги, изискана от главата до петите; роклята й се разстилаше нашироко около нея. Кралицата стана, за да я посрещне, но усмивката й помръкна, когато видя, че Жана дьо Поатие не е сама; подир нея вървеше графиня д’Артоа.

— Мадам сестро моя — каза Жана, — исках да ви помоля да покажете на майка ми килимите от хубава тъкан, с които облякохте и преградихте неотдавна вашата стая.

— Наистина — обади се Мао̀, — дъщеря ми толкова много ги хвали, че ми се поиска и на мен да им се полюбувам. Знаете, че съм добра познавачка на този вид тъкан.

Клеманс стоеше озадачена. Беше й неприятно да престъпва решенията на съпруга си, който бе забранил на Мао̀ д’Артоа да се появява в двореца; но пък й се струваше неблагоразумно да отпрати страшната графиня сега, когато бе вече дошла дотук, прикрила се зад корема на дъщеря си като зад щит. „За посещението й трябва да има сериозна причина — помисли си тя. — Може би е размислила и сега търси начин да си възвърне благоволението на Луи, без да нарани особено гордостта си. Това, дето иска да види килимите ми, е сигурно само предлог.“

Тя се престори, че приема този претекст, и заведе двете посетителки в стаята, чиято подредба отскоро беше променена.

Стенните килими служеха не само за украса на стените, но бяха окачени и от тавана, така че преграждаха просторната стая на малки, по-интимни помещения, които се отопляваха по-лесно и позволяваха на владетелите да се уединяват от обкръжението си. Би казал човек, че номадски князе са разпънали шатрите си вътре в самата сграда.

Серията гоблени, които притежаваше Клеманс, представляваха ловни сцени сред екзотични пейзажи — лъвове, тигри и други диви зверове скачаха и бягаха под портокалови дървета, птици с чудновати пера прехвъркаха сред цветя. Ловците и техните оръжия се виждаха само на фона на изображенията, полускрити в листака, сякаш художникът се бе посвенил да представи човека с неговите кръвожадни нагони.

— О, каква красота — възкликна Мао̀, — и колко приятно е да видиш така добре работена тъкан с високи нищелки.

Тя се доближи, опипа материята и я поглади с ръка.

— Вижте, Жана — подзе тя, — колко тъканта е равна и мека на пипане, забележете какъв хубав контраст между тоя пъстър фон, цветенцата, напръскани с индигово синьо, и хубавото кърмъзено червено, от което са направени перата на папагалите. Голямо майсторство наистина в работата с вълните!

Клеманс я наблюдаваше малко учудена. Сивите очи на графиня Мао̀ искряха от доволство, ръката й се плъзгаше гальовно. С леко наведена глава тя дълго съзерцаваше изящните контури, багрените контрасти. Тази необикновена жена, внушителна като воин, лукава като каноник, необуздана и в ламтежите, и в омразата си, се бе оказала изведнъж обезоръжена пред очарованието на един гоблен с висока нищелка. Тя действително беше най-добрият познавач, който можеше да се намери в цялото кралство^[16].

— Хубав избор сте направили, братовчедке — продължи тя, — и аз ви поздравявам. Тази тъкан би придала и на най-порутената стена празничен вид. Това е араска техника и все пак вълнените нишки тук изпъкват по-жарко върху вътъка. Изработено е от майстори.

— Това са тъкачи на високи нищелки, които работят в моята страна — обясни Клеманс, — но трябва да ви призная, че са от вашия край, поне главните майстори. Баба ми, която ми прати тези гоблени, за да замести даровете, загубени в морето, ми прати също и тъкачите. Засега ги настаних тук наблизо и те ще продължат да тъчат за мен и за двора. Ако желаете да им възложите някаква работа или пък ако Жана иска, можете да разполагате с тях. Ще им поръчате избрания от вас десен, а те със своите пръсти и куки ще изпълнят изображението такова, каквото го виждате.

— Добре, братовчедке, приемам на драго сърце — заяви Мао̀. — Много ми се иска да поукрася малко дома си, където скучая… и тъй като сега месир дьо Конфлан се разпорежда с моите тъкачи от Арас, кралят ще ми прости, надявам се, ако наема за малко вашите неаполски майстори.

Клеманс прие направения намек с едва доловима усмивка. Между нея и графиня д’Артоа се прокрадваше нещо като съучастничество, което се поражда от споделения вкус към разкоша и произведенията на човешкото изкуство.

Докато кралицата продължаваше да показва на Жана килимите по стените, Мао̀ се отправи към онези, които преграждаха кралското легло; там беше съзряла купа, пълна със захарни дражета.

— И кралят ли е заобиколен с такива картинни гоблени? — попита тя Клеманс.

— Не, Луи още няма килими в стаята си. Трябва да ви кажа, че той спи доста рядко там.

— Това показва, че вашата компания му е много приятна, братовчедке — отвърна Мао̀ закачливо. — Пък и кой мъж не би харесал такова прелестно същество!

— Страх ме беше — подзе Клеманс със спокойната прямота на чистите души, — че Луи ще се отдалечи от мен, защото съм бременна. Нищо подобно! И ние спим съвсем по християнски!

— Радвам се, много се радвам — рече Мао̀. — Значи, продължава да спи с вас! Какъв добър съпруг имате! Моят, бог да го прости, не беше чак толкова мил.

Тя се приближи до нощната масичка.

— Може ли… братовчедке? — попита тя и посочи купата. — Знаете ли, че заради вас почнах да обичам тия, дражета?

Въпреки че зъбите все още я наболяваха, тя си взе едно и го схруска стоически.

— О, това е от горчив бадем, ще си взема друго!

И като се обърна гърбом към кралицата и Жана дьо Поати, застанали на пет крачки от нея, Мао̀ извади от кесията си едно предварително приготвено драже и го пусна в купата.

„Нищо не прилича тъй много на едно драже като друго драже — си каза тя, — и ако това му загорчи на езика, ще си помисли, че е от горчивината на бадема.“

После се върна към двете жени.

— А сега, Жана — подзе тя, — кажете на вашата етърва какво ви тежи на сърцето и какво тъй много искахте да й съобщите.

— Наистина, сестро моя — рече малко колебливо Жана, — исках да ви споделя мъката си.

„Значи, стигнахме дотам — си помисли Клеманс, — сега ще разбера защо са дошли.“

— Знаете, че моят съпруг е много далеч — продължи Жана, — и неговото отсъствие много ме измъчва. Не бихте ли могли да помолите краля, щото Филип да се върне за дните на раждането? В такова време никоя жена не би желала мъжът й да е далеч от нея. Това е слабост може би; но жената се чувствува закриляна и се бои по-малко от болките, когато бащата е наблизо. Вие скоро ще изпитате същото чувство, сестро.

Мао̀ разбира се, не бе посветила Жана в тайната на своите замисли, но използуваше дъщеря си, за да подготви осъществяването им.

„Ако работата стане — си каза тя, — добре ще е Филип да бъде колкото се може по-рано в Париж, за да вземе регентството.“

Молбата на Жана не можеше да не затрогне Клеманс. Тя се бе опасявала, че ще й говорят за Артоа, и сега почувствува едва ли не облекчение, когато разбра, че просто се обръщат към доброто й сърце. Обеща да се застъпи желанието на Жана да бъде изпълнено.

Жана целуна ръцете й, последвана от Мао̀, която възкликна:

— Колко добра жена сте вие! Аз така и говорех на Жана, че няма кой друг да й помогне освен вас!

Когато излизаше от Венсен, за да се прибере в Конфлан, Мао̀ си мислеше:

„Значи, и това е свършено… Сега трябва да чакаме. Кога ще го изяде той? Довечера може би или след два-три дни. Освен ако Клеманс… Тя не налита на сладки неща, но дано не й се прииска, като на бременна жена, да схруска точно това! Но все едно, и това ще порази Луи, като му отнеме и жената, и детето… Възможно е също камериерът да смени дражетата, преди да са се свършили. Тогава трябва всичко да се почне отначало…“

— Много сте мълчалива, майко — каза учудено Жана. — Посещението мина много приятно. Недоволна ли сте от нещо?

— О съвсем не, момичето ми, съвсем не — отвърна Мао̀. — Полезна работа свършихме ние днес.