Борис Младенов-Young
Вълни пенливи — снежнобели гриви…

Вълни пенливи — снежнобели гриви,

блестят на слънцето като седеф,

в луд бяг припряни и нетърпеливи

се гонят и настигат с бясен рев.

 

Те всички към брега са устремени,

примамва ги солидната му твърд,

но щом го връхлетят, в безредни смени

намират мигновено свойта смърт.

 

И ний, човеците, сме път поели,

като вълните — към миражни цели,

и всеки подсъзнателно го знай,

 

че е животът безнадеждно кратък,

но пак стремглаво се стреми нататък…

И към какво? Към своя жизнен край!

Сидни, Австралия — 2015 г.