Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (7)

Царството на дивата природа

Стенли откри Ливингстън в дебрите на Африка, преди повечето нюйоркчани да са разбрали за съществуването на този рай до задния им двор.

Линкълн Барнеш, писател естественик.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

сезонът на черната муха (от началото на юни до средата на юли)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТУРИЗЪМ И КЪМПИНГУВАНЕ:

Планински клуб „Адирондак“ в Лейк Джордж (тел.: +1 (518) 668–4447),

Лейк Плесид (тел.: +1 (518) 523–3441) или информационният център „Хай Пийкс“,

5 км южно от Лейк Плесид.

ТРАНСПОРТ: автобуси от Олбани до езерата Плесид, Тъпър и Джордж.

Държавният парк Адирондак е своеобразен парадокс. По-голям от няколко щата и от някои държави, с територия почти колкото Белгия, той се намира близо до най-гъстонаселения район в САЩ — на 320 км от Ню Йорк.

До 30-те години на XIX в. неговите езера, гори, реки и ниски заоблени хълмове, разположени на площ 12 950 кв. км, са били съвършено непознати. За езерото Шамплейн, разположено до североизточната му граница, близо два века са се били французи, британци и индианци, тъй като представлява удобен воден път между Канада и р. Хъдсън. Но дивата природа дори не е имала име до 1838 г., когато геологът Ебенизър Емънс предлага видоизмененото название на едно от индианските племена алгонкин. Членовете на това племе преживявали с дървесни пъпки и кора през зимата, затова били наречени от своите врагове — ирокезите, ратиронтак — „дървоядци“. Областта става един от първите щатски паркове през 1894 г., когато щатът Ню Йорк обявява, че „този горски резерват ще остане завинаги дива горска земя“.

До 80-те години на XX в. Адирондак е най-големият парк в САЩ (днес Врангел-Сейнт Елайъс в Аляска е по-голям). Той обхваща различни земи: 3885 кв. км непокътнати диви райони, достъпни само пеш или с кон, както и райони с добре поддържани щатски къмпинги, ски центрове, обществени плажове и съоръжения за воден спорт.

Древен произход

Планинският масив Адирондак принадлежи към една от най-древните планински системи в света. Тук няма вкаменелости: скалите са образувани 700 млн. години преди да се появи живот на Земята. По онова време районът представлявал морско дъно, затрупано от лава и утайки. По-късно, при сблъсъка на континенталните плочи, се образували върхове, високи над 6000 м, в пет вериги, простиращи се в посока североизток-югозапад — линии, които могат да се проследят и днес.

Допреди 500 млн. години, когато континентите се разделили, ерозията вече била деформирала планините до неузнаваемост. Преди около 425 млн. години Северна Америка отново се сблъскала с Европа и така се образували Апалачите, които издигнали нов ръб на Американския континент, превърнал се в щит на Адирондак. Стотици милиони години районът останал спокоен. После настъпил последният етап във формирането му — в продължение на 1 млн. години ледът заглаждал релефа и издълбавал долини. Когато се оттеглил за последен път — преди 10 000 години, долините и вдлъбнатините се напълнили с вода, образувайки речните системи и 2000-те езера на Адирондак.

Затова почвеният слой е тънък, а планините са ниски, но растителността е разнообразна: видове с мека дървесина (като смърч и балсамова ела във влажните райони) се редуват с видове с твърда дървесина (по края на долините), с алпийски храсти и голи скали над 1493 м височина. Особено притегателен за туристите е североизточният район Хай Пийкс, където 46 върха (с височина над 1000 м) обкръжават най-високата точка в щата Ню Йорк — връх Марси (1625 м). Гледката оттук е прекрасна — ето как я описва Джон Чейни, изкачил пръв върха през 1837 г.: „Под мен старият Шамплейн, макар и отдалечен на 80 км, блести като бяла брезова кора в лунна мразовита нощ; отвъд него Зелените планини на Върмонт чезнат полека в далечината, както изстива следата след появата на росата“.

Тайният извор на река Хъдсън

Сред безбройните реки на Адирондак най-известна е Хъдсън — поне по име, защото тази част на реката е позната на малцина. Устието й, отдалечено на 490 км и разположено на границата на Ню Йорк и Ню Джърси, е най-голямото морско пристанище в света. Но тук р. Хъдсън е само поток, който води началото си от ез. Хендерсън — или поне така се е смятало по времето, когато били създадени първите карти. Всъщност първоизточникът й е езерце, което се намира 9,6 км по-нагоре от Хендерсън, но то е достигнато за пръв път едва през 1872 г. от щатския топограф Верпланк Колвин, който го описва в доклада си по следния начин:​ „миниатюрна сълза от облаците, прекрасно езерце, диплещо се под полъха на планинския бриз“. Сравнението допада на шефовете му и те кръщават езерото Тиър (Сълзата). Подобно на повечето водоеми в района, и това езеро се пълни с растителна и скална утайка от склоновете на връх Марси. Но иначе районът е съхранен във вида, в който го е заварил Колвин.

Земя на ловците на елени

Макар че в планината има черни мечки, те рядко се срещат край къмпингите, защото боклукът вече не се оставя на открито. Все пак самотните къмпингуващи трябва да спазват препоръките и да прибират храната. Най-често срещаното животно е белоопашатият елен, който се храни с трева, папрат и златник през лятото и с канадска ела, ясен и клен през мразовитите зими. И тъй като неговите врагове, главно вълците, са изчезнали отдавна, популацията от елени би се увеличила многократно и би унищожила зимните източници на храна, ако не се регулира от хората: ето защо това е един от най-популярните райони за лов на елени.

Населението тук е малобройно — едва 125 000 души, — но всяка година около 9 млн. туристи пристигат на ски, риболов, почивка, лов и алпинизъм (има клуб за онези, които са изкачили връх Марси и неговите 45 съседа — „Фортисикстърс“). Повечето посетители идват през лятото, в края на юли (преди това, за период около 6 седмици, утрините и вечерите са истинско мъчение заради хапещите черни мухи).

Лейк Джордж е популярен и постоянно разширяващ се курорт. Но при наличието на 3200 км пътеки може да минат дни, преди човек да види някого. Туристите са свободни да опъват палатките си навсякъде, стига да са отдалечени на не по-малко от 45 м от пътека, път, воден източник или къмпинг, и не по-високо от 1219 м. Каращите кану могат да използват дългата 275 км система от езера и потоци — ез. Саранак е добра изходна база. Има и десетина ски центъра — град Лейк Плесид, с писта за скоростно пързаляне с кънки, бе домакин на Зимната олимпиада през 1980 г. Разхождащите се със ски сред природата имат на разположение 96 км поддържани пътеки, а за скиорите спускачи планината Уайтфейс предлага 65 писти и 10 лифта.