Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (6)

Сан Франциско и западното крайбрежие

Суровата природа в Биг Сър, на 160 км от залива Сан Франсиско, е в пълен контраст с удобствата и развлеченията на големия град.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: октомври

(заради гей парадите по време на празника Вси светии в квартал Кастро,

по-малкото туристи и липса на мъгла по крайбрежието)

ШОФИРАНЕ В ГРАДА: паркирайте с обърнати

към тротоара гуми, ако слизате по

нанадолнище, и ги завъртете към улицата,

ако се изкачвате. Такъв е законът.

НАСТАНЯВАНЕ: рядко е проблем. Туризмът е

основното препитание на хората в града и

няма да останете без стая.

ПЪТУВАНЕ ДО БИГ СЪР:

общественият транспорт е ограничен.

По-добре използвайте автомобил и после повървете пеша.

Възходът на Сан Франциско се свързва с калифорнийската златна треска в средата на XIX в. Залежите, в комбинация с близостта на естествено пристанище, създават град, който за своите жители и милионите туристи често изглежда „златен“. Над пролива Голдън Гейт, който свързва най-големия залив на Калифорния с Тихия океан, минава грандиозен висящ мост, едно от чудесата на модерния свят. Специфичният мек климат на града, обусловен от съчетанието на хладните океански води и горещия калифорнийски климат, уникалното му разположение, архитектурата и културата го правят достоен за „златния“ му произход. С население малко над 750 000 души и площ едва 116 кв. км, той притежава едновременно чара на малкото селище и преимуществата на големия град, подплатени с изключителна толерантност. Тук битниците, хипитата и гейовете се чувстват като у дома си.

Очарованието на града се дължи донякъде и на неговата достъпност. Макар да е център на големия метрополис около залива Сан Франсиско, той е ограничен от полуострова, на който е разположен, и е един от малкото американски градове, където колата не е задължителна. Градът е ваш, стига да носите подходящи обувки, както и яке за внезапния хлад и прочутата мъгла на Сан Франсиско, и да сте готови да изкачвате хълмове — тук броят им надхвърля 40, — които следват един подир друг като стъпала. Усетите ли умора, наблизо са трите стари и радващи се на особена почит трамвайни линии, превозващи редовните пътници и туристите до залива и обратно.

Отправната ви точка — и в географски, и в исторически план — би трябвало да са доковете. Триъгълникът от земя с периметър 9,6 км, очертан от Ван Нес Авеню, Маркет Стрийт и крайбрежната алея Ембаркадеро, е сърцето на града. Кеят на рибарите, с многобройни магазини и ресторанти, се намира на гърба на Северния плаж, който все още пази бохемската атмосфера, превърнала го в любимо място на бийтпоколението от 50-те години на XX в. Кратко изкачване — и се озовавате на Телеграф Хил, увенчан от Койт Тауър — паметник с изящни фрески, посветен на градските огнеборци.

От Кея на рибарите може да вземете трамвай до Юниън Скуеър, където да се присъедините към туристите, привлечени от великолепната фасада и лобито на хотел „Сейнт Франсис“ в стил арт деко. На Ноб Хил и на съседния Рашън Хил се намират големите хотели и къщите на богаташите, които са натрупали състоянието си във финансовия център по-долу. На юг е разположен Чайнатаун — потънал в неонови светлини свят със собствени училища, банки, храмове и вестници, както и над 100 ресторанта. На югозапад се намират бордеите на Тендърлойн, контрастиращи с великолепието на съседния Сивик Сентър. На запад от Кея на рибарите се намира мостът Голдън Гейт, първият голям висящ мост в света, дълъг над километър. Макар да е завършен през 1937 г., все още впечатлява с архитектурата си и представлява вълшебна гледка, когато мъглата „погълне“ основите му. За мнозина чарът на Голдън Гейт се е оказал фатален: всеки месец половин дузина самоубийци намират смъртта си във водите, на 80 м под моста.

Два километра по̀ на юг се намира Голдън Гейт Парк, проектиран от Фредерик Олмстед, създателя на нюйоркския Сентръл Парк. В парка с площ 404 хектара се редуват поляни, езера и градини, музеи (включително великолепният музей на изящните изкуства „М. X. де Янг“) и най-високият изкуствен водопад на Запад, чиито води се спускат към солидния, но неприветливо студен вълнолом.

Прибоят, китовете и дивата природа

Посетителите на Сан Франсиско, търсещи по-голямо уединение и спокойствие, шофират на юг по панорамната крайбрежна магистрала. На 38,5 км южно от града се намират дивите и самотни плажове на Аньо Нуево Пойнт, които са дом на най-голямата континентална колония на северния морски слон.

Влизането в държавния резерват става само с разрешение (което може да се получи предварително от управата на парка), но тези изключителни същества предлагат незабравим спектакъл, включващ ухажване, чифтосване и раждане върху пясъчните дюни. На около 120 км на юг се намира Санта Крус — град, основан от испански мисионер през 1791 г. Днес почти не са останали следи от испанския католицизъм, като изключим реконструираната сграда на мисията от 1792 г. Тихоокеанските вълни се разбиват в залива Монтерей, превърнат във вълнуваща плажна атракция от гигантско скоростно влакче.

Самият Монтерей възниква като център за улов и консервиране на сардини, но улица „Консервна“ — обезсмъртена в едноименния роман на Стайнбек — и Кеят на рибарите днес са пълни с лъскави търговски безистени, барове и дискотеки. Най-популярното място е Аквариумът, с гора от кафяви водорасли, басейн, където посетителите могат да докосват скатове, и огромна витрина (твърди се, че е най-голямата в света), зад която се вижда подводният тихоокеански свят: костенурки, риби луни, акули и медузи. Трийсеткилометровата обиколка на полуостров Монтерей с автомобил предлага красиви гледки с гори от монтерейски кипарис и излежаващи се на слънце тюлени и стига до Кармел, Мека за търговците и художниците, където музиката на публични места е забранена.

Биг Сър — крайбрежната ивица на юг от Монтерей, е в рязък контраст с градската северна зона. Дълга редица от изложени на морските стихии скали бележи границата между парка Лос Падрес Нешънъл Форест и планинската верига Санта Лусия. Щатска магистрала 1 лъкатуши през една от най-големите непокътнати крайбрежни ивици в света — покрай малки заливчета и живописни клисури. Едно от малкото места, където може да се докоснете до брега, е Пфайфър Бийч. Изрязана от морето арка се извисява в подножието на високи скали и може да се види как пеликани ловуват риба отвъд вълнолома.

Тук къмпингуването буквално е начин на живот. Има половин дузина големи къмпинги, а на около два километра навътре от Пфайфър Бийч, на река Биг Сър, се намира къмпингът, който служи за вход в щатския парк Биг Сър. Множество пътеки водят във вътрешността на Биг Сър и Лос Падрес, където скитат елени и американски рисове. След изморителен двучасов преход по пътеката Бъзардс Руст пред погледа ви се открива панорамен изглед към целия район. Гледката наистина е прекрасна, а в месеците октомври и ноември (когато мъгливите дни са малко) имате възможност да зърнете видри и сиви китове.

За разлика от мъгливите скали и пенестия прибой южно от Сан Франсиско, разположеният на около 400 км на север Национален парк Ласън Вулканик предлага невероятен пейзаж с действащи вулкани, бълбукащи горещи извори и странни образувания от застинала лава на фона на големи гори, осеяни с бистри езера. През парка минава панорамна магистрала, но за да се насладите докрай на природните красоти, поемете по една от многобройните, отлично поддържани туристически пътеки.