Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (45)

Северният остров, Нова Зеландия

Езерото Таупо и Вулканът Тонгариро, свещени за маорите, са част от световното наследство на ЮНЕСКО.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: новозеландски долар

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: най-интензивният сезон е

декември-януари. За да избегнете тълпите, изберете периода от октомври

до Коледа или февруари-април. За ски и други зимни спортове най-доброто

време е юли-август. Риболовният сезон трае от октомври до юни, но се

изисква разрешително; някои реки са забранени за риболов, когато рибата

хвърля хайвера си.

КЛИМАТ: субтропичен през цялата година, като температурите рядко са

по-ниски от 20°С и по-високи от 28°С. Дъждове валят целогодишно.

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, слънчеви очила,

шапка за слънце, пуловер за хладните вечери, непромокаемо облекло.

ХРАНА И НАПИТКИ: пъстървата от ез. Таупо е вкусна и се предлага

навсякъде. Опитайте и единствените в света скариди, отгледани

в геотермална ферма.

КАКВО ДА КУПИТЕ: маорски занаятчийски изделия и текстил.

НАСТАНЯВАНЕ: разполагате с богат избор — от туристически

пансиони до суперлуксозни хотели. Препоръчително е да направите

предварителна резервация за активния сезон.

ЛЕТИЩА: най-близкото международно летище е Окланд.

До летището на Таупо има въздушни совалки от Окланд и Уелингтън.

ВИЗИ: гражданите на почти всички европейски държави,

САЩ, Канада и повечето страни от Югоизточна Азия не се нуждаят

от визи при престой до 90 дни. На туристите от Великобритания

автоматично се издава шестмесечно разрешение, а австралийците

могат да пребивават неограничено време.

За маорите езерото Таупо и Националният парк Тонгариро в сърцето на новозеландския Северен остров са царството на Руаумоко, бог на земетресенията и вулканите. Регионът има свещено значение за маорите, а Националният парк Тонгариро е единият от двата под егидата на ЮНЕСКО, които принадлежат едновременно и към културното, и към природното световно наследство.

Това все още тлеещо вулканично плато е богато на горещи извори, бълбукащи кални езерца и изригващи гейзери. Пейзажът е безкрайно разнообразен: неспокойната земя в геотермалните райони се редува с реки и езера, разположени сред гъсти гори. Нищо чудно, че паркът привлича туристи, които не обичат да следват отъпканите пътеки.

Езерото Таупо

Най-голямото езеро в Нова Зеландия е разположено в кратера на супервулкан, изригнал за последен път през 181 г. сл.Хр., изхвърляйки огромен стълб от магма и газове с височина 50 км. Експлозията разтърсила целия древен свят; римските и китайските хронисти съобщават за събитието, описвайки апокалиптичното червено сияние на небето. Под тънката земна кора геотермалната активност продължава и днес — свидетелство за това са изригващите гейзери и бълбукащите горещи извори, които стоплят водите на спокойното езеро.

Тихите езерни води, над които се очертават силуетите на древни вулкани, са идилично място за риболов, туризъм, плуване, разходки с лодка и безброй други занимания сред природата. Езерото е огромно, почти достига размерите на Сингапур, и се захранва от над 40 реки, в които ловът на пъстърва е незабравимо преживяване. Кафявата пъстърва е внесена през XIX в. и днес е в изобилие; същото се отнася и за внесената по-късно дъгова пъстърва. Езерото и реките гъмжат от охранена риба и местните туроператори са готови да се обзаложат, че няма да си тръгнете без улов.

Таупо обаче не предлага само спокойствие и тишина; тези, които търсят по-силни преживявания, ще открият прекрасни възможности за скокове с парашут от самолет, бънджи скокове, рафтинг и други екстремни спортове. В Таупо — приятен град, разположен на североизточния бряг на езерото, горещите избори са се превърнали в луксозни спа центрове и салони за красота. В малкия и тих Токаану дъсчени пътечки опасват термалния парк, в които парата съска от отвори в скалите, а калните езерца бълбукат неспокойно. Тук има и богати на минерали горещи извори, чието лечебно въздействие е познато отдавна на маорите.

В Уайракей — копие на маорско село в Таупо, коренните жители запознават посетителите с богатото си културно наследство. Оригиналните кварцови тераси на Уайракей — стъпаловидни образувания в преливащи нюанси на синьо, розово и бяло — са били разрушени от земетресението през 1886 г., но впоследствие са били изсечени отново. Дъсчените пътеки, които минават по терасите, водят към горещи езерца и изригващи гейзери. Това е добро място за запознаване с автентичната новозеландска кухня ханги\ при нея ястията се приготвят в покрита с кърпа кошница, която се поставя над парата. Традиционната технология все още се използва по време на празници.

Сравнително доскоро маорският език е бил застрашен от изчезване, а древните маорски традиции са тънели в забрава. Но днес маорската култура преживява истински ренесанс и огромните скални рисунки в залива Майн подхранват гордостта на маорите. Рисунките изобразяват великия маорски праотец Нгатороиранги и са изсечени от Матахи Уакатака-Брайтуел през 80-те години на XX в. Най-посещаваната природна забележителност е буйният водопад Хука. Водите на р. Уайкато се провират през тесен пролом в скалите и падат с оглушителен рев от стръмната урва.

Национален парк Тонгариро

Националният парк Тонгариро се намира на юг от ез. Таупо. В сърцето на парка са разположени три могъщи вулкана: Тонгариро (1968 м), Руапеху (2797 м) и Нгаурухое (2290 м) — всички са many (свещени) за маорите. Местните жители вярват, че планините около ез. Таупо някога са били богове и сурови воини. От седемте планини само Пиханга била жена и останалите водели люти битки за благоволението й. В една съдбовна нощ цялата земя се разтресла от яростна битка, но на сутринта Тонгариро се изправил до Пиханга като победител и се превърнал във върховен вожд. Две от планините — Путауаки и Таранаки — поели на север и на юг, а Таухара останал да тлее на северния бряг на езерото. Таранаки плакал толкова горчиво, че сълзите му образували голямата река Уангануи. Нгаурухое и Руапеху застанали до своя нов водач и създали свещената триада на народа на маорите.

Националният парк Тонгариро — първият в Нова Зеландия, е основан през 1887 г., когато маорските вождове, обезпокоени от нашествието на европейски заселници, дарили земята на правителството. „Скитането“, както местните жители наричат туризма, е основно занимание в парка. Тонгариро Кросинг, който пресича легендарната планина, с право се смята за най-добрия еднодневен маршрут в Нова Зеландия. Той преминава из изпъстрени с цветя алпийски поляни, покрай странни образувания от лава и лазурни езера и предлага невероятни гледки към увенчани с пухкави облачета кратери. През зимата има по-малко катерачи и е възможно пътеката да е затворена поради лошо време.

Това е само един от многобройните маршрути в парка, създадени за хора с различни физически възможности. Връх Руапеху е най-достъпният, защото седалковият лифт улеснява изкачването му. От станцията на лифта следва 90-минутно пътуване до върха, където се намира дълбокото и с висока киселинност кратерно езеро, свещено за маорите. Руапеху е най-активният от тройката вулкани; последните му изригвания са през 1995-а и 1998 г. Южната му страна е обрасла в стари гори, в планината се намират и две от най-големите ски писти в Нова Зеландия — при Уакапапа и Туроа. Нгаурухое, с мрачните си, почти черни склонове, се оказва подходящ за ролята на Ородруин във филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“. Разходката с екскурзовод из местата, където е бил сниман филмът, е доста популярно занимание, наред с рафтинга, лова, риболова, ездата и панорамните полети.

Туристическият център в Националния парк Тонгариро е разположен край главния вход и осигурява богата информация. Отворен е от 8 до 18 ч. в периода от октомври до март и от 8 до 17 ч. в месеците от април до септември.