Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (4)

Големият каньон

Пред очите на всеки, който застане на ръба на Големия каньон, се разкрива гледка, която не може да се види никъде другаде на планетата.

Франсоа Е. Матес, един от първите геолози, изследвали каньона.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ДЪЛЖИНА: 443 км

ДЪЛБОЧИНА: 1,6 км

ШИРИНА: средна широчина 16 км; най-малка

широчина 180 м, най-голяма — 28,81 км

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от

средата на май до средата на юни (за да се

избегнат най-големите тълпи и горещината)

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:

сутрин и вечер, когато е хладно и

слънчевите лъчи падат косо.

КЛИМАТ: летни температури над 38°C,

зимни до — 18°C

КАКВО ДА НОСИТЕ:

туристически обувки, бутилки с вода.

ИНФОРМАЦИЯ:

информационната служба в парка

Тел.: +1 (928) 638–7888

www.nps.gov/grca

Независимо от всичко, което си чул или чел за Големия каньон (включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и обявен за едно от седемте природни чудеса на света), първият поглед непременно ще те накара да затаиш дъх.

Дълбоката 1,6 км клисура има средна ширина 16–19 км. Река Колорадо се спуска в югозападна посока от своя извор в Скалистите планини и се врязва в платото по протежение на 446 км от Лийс Фери до ез. Мийд.

Колоритната експресивност на пейзажа се дължи на различната възраст на геоложките пластове, най-старите, от които са на повече от 2 милиарда години, преливащи в различни нюанси на сиво, зелено, кафяво и червено. Възрастта на част от скалите може да се определи по запазените в тях вкаменелости. Стръмни скали, закътани пещери и красиви каменни сводове се издигат на височина 120–150 м. Стичащият се по тях железен оксид прибавя допълнителна багра към палитрата от цветове. Когато слънчевите лъчи озарят каньона, пронизвайки облаците, блестящите нюанси образуват вълшебни, променящи се образи — мечтана гледка за фотографи, художници и за смаяните посетители, чийто брой надхвърля 4,5 млн. годишно.

Националният парк Голям (Гран) каньон е създаден през 1919 г. Сегашните му граници, ограждащи 4950 кв. км, са установени със Закона за разширяване на националния парк от 1975 г. Днес посетителите могат да се насладят на панорамните полети, предлагани от летището край индианското селище Тусаян. Други предпочитат да изминат 130 км с кола от град Флагстаф, а трети избират железопътната линия и пътуват около два часа от Уилямс, Аризона.

Най-лесният начин да стигнете до местата за наблюдение на Южния ръб е да оставите колата си на паркинг и да използвате системата от безплатни автобуси совалки. Сред петте хотела на Южния ръб са наскоро ремонтираният „Ел Товар“, със 78 стаи, построен през 1905 г., и „Брайт Ейнджъл Лодж“, построен 30 години по-късно. „Гранд Кениън Лодж“, с 201 стаи, е разположен на по-малко посещавания Северен ръб, виещ се в продължение на 344 км. В дъното на каньона, от северната страна на р. Колорадо, по протежение на Брайт Ейнджъл Крийк, къмпингът „Фантъм Ранч“ предлага каменни бунгала с тоалетни, но без душове, плюс четири спални с нарове, отделно за жени и мъже, всяка с душове и тоалетни. Резервациите за престой в тези обекти трябва да се правят от шест месеца до една година предварително, макар че е възможно някой да се откаже в последната минута. До „Фантъм Ранч“ се стига след уморителен преход пеш или с муле, както и с рафтинг.

Петнадесеткилометровият преход по пътеката Брайт Ейнджъл се изминава от мулета, които пренасят провизии и туристи в ранчото. На Северния ръб фирмата „Кениън Трейл Райдс“ предлага половин ден яздене (2,9 км) по дългата 22,5 км пътека Северен Кайбаб до тунела Супай. Нужно е да знаете, че има ограничения за теглото и височината при язденето на мулета, така че е възможно да ви поднесат неприятен сюрприз.

По-смелите туристи могат да избегнат тълпите и да видят гледки, недостъпни за хората, които плахо надзъртат от ръба или се взират в пътеката от гърба на муле. Служителите в националния парк са поставили табели на няколко езика с предупреждения от рода на: „Не се опитвайте да изминете пътя до реката и обратно за един ден; внимавайте да не се обезводните; избягвайте да се движите в най-горещото време на деня; яжте често; спирайте за почивка на сенчести места; дръжте ризата, шапката и кърпата около врата си влажни“.

Един от по-лесните маршрути е Римският път, който следва Южния ръб в продължение на километри. Някои участъци са павирани и по тях може да се мине с инвалидна количка. Брайт Ейнджъл Пойнт, Трансепт и Уидфорс на Северния ръб предлагат прекрасни гледки.

Не тръгвайте на път, ако нямате подходяща екипировка за прехода по трудните пътеки Брайт Ейнджъл, Кайбаб и Северен Кайбаб.

Пътеката Брайт Ейнджъл може да се извърви за 4–6 часа (15,4 км от изходния пункт до „Фантъм Ранч“), но завръщането изисква двойно повече време. При слизането ще натоварите коленете и пръстите на краката си; изкачването може да затрудни сърцето и белите ви дробове. За разлика от Южен Кайбаб, Брайт Ейнджъл предлага две места за почивка и питейна вода в „Индиан Гардън“, на 7,4 км от ръба. Пътеката Южен Кайбаб е по-стръмна, но разстоянието до „Фантъм Ранч“ е само 11,4 км.

Северният ръб е 305 м по-висок от Южния; 2,4 км на север от „Гранд Кениън Лодж“ пътеката Северен Кайбаб се спуска в продължение на 22 км до разклонение, близо до „Фантъм Ранч“: единият маршрут води през моста Силвър до пътеката Брайт Ейнджъл, а другият — през по-стария мост Блек до пътеката Южен Кайбаб.

Каньонът Хавасу — един отделен свят

Пътят за каньона Хавасу, разположен североизточно от Пийч Спрингс и на около 145 км северно от Селигман, Аризона, тръгва от Хуалапай Хилтоп. Дългата 12,9 км пътека в резервата Хавасупай води до село Супай. Разположено край кристалните води на Хавасу Крийк, селцето е известно като дом на „хората от синьо-зелената вода“. Първите 2 км по пътеката Хавасу предлагат серия от стръмни спускания и изкачвания, като на места надморската височина намалява с 335 м. Още 274 м надморска височина се губят при селото, до което се стига след по-малко от 11 км. По пътеката минават 25 000 туристи годишно, идващи да се насладят на водопадите Навахо, Хавасу и Муни. Любителите на рафтинга по р. Колорадо изминават 16 км, за да видят водопада Муни. Край водопада има къмпинг (изисква се разрешение от племенния съвет) и хижа с 24 стаи. Другите варианти за изминаване на този маршрут включват езда с кон и полет с хеликоптер. Единственото, което напомня цивилизацията, е шумът от тракторите на село Супай, обработващи нивите с царевица, фасул, тиква и слънчоглед на дъното на каньона.

Няма по-добър начин да разгледате каньона от рафтинга. От Лийс Фери до ез. Мийд р. Колорадо образува малки и по-големи бързеи. Пътуването може да продължи от 3 до 16 дни. Националният парк Голям каньон използва своя собствена скала от десет точки за класификация на бързеите. Водопадите Ханс, Хорн Крийк, Кристал и Лава, където реката е най-пълноводна, получават по десет точки. За плаване се използват по-малки салове или лодки с весла (в които гребат пътниците), както и по-големи, дълги 10,6 м, моторни салове. Добре е резервациите за рафтинга да се направят доста по-рано.

Големият каньон покорява всички без изключение; никой не се съмнява, че е видял едно от чудесата на света.